Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 39

Седна в креслото на капитана и извика останалите членове на екипажа.

— Докладвайте — кратко заповяда той.

Оръдейният пост се обади. От останалите осем поста се отзоваха пет.

— Тръгваме към Ориента — каза Донал. — Всички годни за работа да се заемат с ремонта. Да се подаде въздух в командната каюта. Сборен пункт — тук.

Настъпи пауза. Някакъв глас се обади:

— Старши артилерист Ордовиа, говори старши артилерист Ордовиа от живите членове на екипажа. С капитана ли говоря?

— Старши артилерист Ордовиа, говори офицер Грим. Аз изпълнявам задълженията на капитана. Вашите офицери загинаха. Като старши по звание поемам командването. Изпълнявайте заповедите.

— Слушам, сър!

Донал се замисли. Опитваше се да си спомни как се управлява кораб. Насочи CJ към Ориента и провери показанията на приборите. След известно време забеляза, че червената лампа на тавана започна да премигва. През наушниците на шлема долови слабо свистене, което постепенно се усили. Скафандърът му стана еластичен.

След няколко минути почувства на рамото си нечия ръка. Обърна се и видя измореното лице на човек със свален шлем.

— Закърпихме дупката, сър — доложи той. — Аз съм Ордовиа.

Донал разкопча шлема, отметна го назад и с удоволствие вдиша свежия въздух.

— Вижте какво става с първия офицер. Извикайте лекаря.

— Лекарят загина, но имаме апаратура за замразяване.

— Тогава я замразете и се връщайте по постовете си. Откриваме огън след двадесет минути.

Ордовиа излезе. Донал отново се обърна към пулта. Започна внимателни маневри с CJ, като взимаше всички мерки за безопасност. Знаеше принципно как се управлява кораб от този клас, но от друга страна той най-добре разбираше колко е далеч от уменията на професионален пилот. Приличаше на човек, получил пет-шест урока по езда — знае какво да прави, но не върши нищо автоматично. На Андерсен би бил достатъчен един поглед и щеше да последва действие. На Донал му се налагаше да прочете показанията на приборите, да ги осмисли и чак тогава да вземе решение как да действа.

Поради тази причина те наближиха атмосферата на Ориента твърде късно. Все пак не всички десантни групи на противника бяха успели да кацнат на повърхността. Донал потърси на пулта бутона за противопехотните оръдия и го натисна.

Донал откри Лудров в личната му каюта, малко по-голяма от неговата собствена на CJ.Командирът на Патрул се надигна от бюрото. Изчака придружителят да излезе и протегна мургавата си ръка.

— Здравейте. Как се придвижи корабът ви до тук?

— На собствен ход — отвърна Донал. — Ударът попадна в командната каюта. Всички офицери бяха убити.

— Всички? — Лудров се вгледа внимателно в Донал. — Вие…

— Поех командването. Не се наложи да върша нищо особено, само използвахме противопехотните оръдия.

— Това не е най-важното. Значи така, в заключителния етап на сражението сте изпълнявали задълженията на капитана?

— Да.

— Прекрасно! Това е дори повече, отколкото се надявах. Сега нека поговорим за следното: готов ли сте да поемете върху себе си удар?

— Готов съм да опитам — отвърна Донал.