Читать «Генетичният генерал» онлайн - страница 17
Гордън Диксън
Донал премълча. Уилям отново се усмихна.
— И така, вие се оказахте не само користолюбив, но и глупав.
— Сър… — отрони Донал.
Принцът равнодушно махна с ръка.
— Запазете дорсайския си гняв за някой, на когото ще направи впечатление. И двамата знаем, че не бихте се осмелили да ме нападнете. Ако бяхте по-различен от обикновените дорсайци… Но вие сте същият като тях — користолюбив и глупав. Сега, след като установихме тези безспорни факти, можем да преминем към работата.
Погледна към Донал. Младежът запази мълчание.
— Тогава да започваме — продължи Уилям. — Дойдохте при мен с надеждата, че аз ще съумея да ви използвам. Прав сте. Ще мога. Разбира се, Анеа е неразумно момиче. Но аз бих искал да я избавя от излишни усложнения. Това е в нейна полза. А и в моя, защото аз съм нейният наемател. Веднъж вече ви се е доверила. Това може да се повтори. Не я разочаровайте, ако го направи. За да ви направя по-достъпен… — Уилям отново се усмихна и добави с насмешка: — Мисля, че мога да намеря за вас място на командир на отряд под командването на Хюго Килиън, когато стигнем на Хармония. Няма причина вашата военна кариера да не върви ръка за ръка с други мои поръчения.
— Благодаря ви, сър — каза Донал.
От коридора се чу камбанния звън.
— Да-а, а времевия скок ще бъде след пет минути — Уилям взе от масата малка сребърна кутийка и я отвори. — Взехте ли си хапчето? Заповядайте.
Подаде кутийката на Донал.
— Благодаря ви, сър — вежливо каза Донал. — Вече го изпих.
— Тогава… — Уилям глътна една таблетка. — Тогава това е всичко.
Донал леко се поклони и излезе. Спря за миг, за да си изпие хапчето, и тръгна към каютата си. По пътя се отби в корабната библиотека и взе информационната лента за Първата Дисидентска Църква на Хармония. Това го забави и времевия скок го завари в коридора на една от секциите.
Откакто бе напуснал Дорсай, Донал винаги спеше по време на времевите скокове. Но той бе подготвен за това, което го очакваше. На първо място в Академията изучаваха теорията на времевия скок. На второ място той отново беше погълнал хапчето. Освен това беше предупреден кога ще бъде извършен скока. В края на краищата интервалът, когато времето отсъства, е неуловимо малък. Когато всичко свърши, само една малка част от него помнеше как е бил разбит на малки, невъобразимо малки части, и после отново сглобен в произволна точка на пространството, отдалечена на много светлинни години от предишното местонахождение. Не самият времеви скок, а споменът за него го накара да залитне, когато отново тръгна към каютата си. Този спомен остана завинаги в него.
Продължи по коридора, но се оказа, че изпитанията за деня не бяха свършили. Когато приближи края на една от секциите, от напречния коридор излезе Анеа. Зелените й очи гневно блестяха.
— Видяхте се, нали? — извика тя и му прегради пътя.
— Видях?… А, Уилям.
— Не отричайте!
— Че защо? — Донал я погледна с искрено учудване. — В това няма нищо секретно.
— Така ли?! — възкликна момичето. — Погрижихте ли се за онова? Какво направихте с него?