Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 8

Но понякога не ставаше така. Понякога изчезналото дете не се прибираше, и то толкова дълго, че накрая ставаше ясно, че никога няма да си дойде у дома. Случваше се това да стане по личен избор. Но по-често се оказваше, че детето е мъртво и тогава пред полицаите се изправяше въпросът за колко време ще успеят да открият трупа.

А понякога децата просто изчезваха безследно, сякаш земята се беше отворила да ги погълне. Първият такъв случай беше с Полин Катрин Рийд. Тъмнокоса, с пъстри очи. Шестнайсетгодишна, учила за сладкарска работничка в Гортън, Манчестър. Стройна, висока около метър и петдесет, облечена в розова рокля със златисти шарки и светлосиньо палто. Малко преди осем часа вечерта на дванадесети юли излязла от типовата къща, в която живеела с родителите си и по-малкия си брат, за да отиде на танци. Никой повече не я видял. Нямала проблеми нито с родителите си, нито в работата. Нямала приятел, за да се предположи, че е избягала с него. Нямала никакви собствени пари, за да може избяга от къщи, дори да е искала. Цялата околност била претърсена основно, включително трите местни водоема, но от Полин нямало и следа. Манчестърската полиция бе проследила всички сигнали, но нито един от тях не бе ги насочил по следите на изчезналото момиче.

Второто изчезнало дете сякаш нямаше нищо общо с Полин Рийд, като изключим необяснимото изчезване — като по магия. Джон Килбрайд, дванадесетгодишен, висок метър и четиридесет, слаб, с тъмнокестенява коса, сини очи, светла кожа. Бил е облечен в сиво карирано яке, дълги сиви вълнени панталони, бяла риза и черни обувки с остри носове. Според един познат на Джордж, ланкангърски следовател, момчето не блестяло с особен ум, но било симпатично и послушно дете. Джон отишъл на кино с няколко приятели един съботен следобед, в деня след убийството на президента Кенеди в Далас. После се разделили. Джон казал, че отива на пазарния площад в Аштънъндър Лайн, където понякога припечелвал по някой пенс, като правел чай на продавачите. За последен път го видели към пет часа, подпирал се на една кофа.

Само преди няколко дни бе подет последен отчаян опит за издирване на момчето, след като местен бизнесмен бе предложил възнаграждение от сто лири за този, който го намери. Същият колега бе споменал пред Джордж Бенет, когато се срещнаха на един полицейски бал, че ако Полин Рийд и Джон Килбрайд бяха отвлечени с летяща чиния от малки зелени човечета, биха останали повече следи.

А сега едно момиче бе изчезнало в неговия участък. Джордж се взираше през прозореца в осветените от луната ниви край ашбърнския път. Тревата бе обвита в скреж, а каменните стени, които ги разделяха, сияеха на сребристата й светлина. Полупрозрачен облак премина пред луната и той потръпна въпреки топлото си палто, като си представи какво е да си навън и без подслон в такава нощ, в такава пуста местност.