Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 10
Вал Макдърмид
— Въпреки това госпожа Хокин не се поколеба да ни повика.
— Но не преди да обиколи всички къщи в Скардейл. Не ме разбирайте погрешно. Не бих казал, че се отнасят враждебно към полицията. Те просто… не са много склонни да ни съдействат, това е всичко. Но със сигурност ще искат Алисън да бъде намерена, затова ще им се наложи да ни приемат.
Колата стигна до върха на хълма и заслиза по дългия склон към Лонгнор. Постройките от варовик се бяха сгушили една в друга като овце, мръсно бели на лунната светлина, а над комините им се виеха димни спирали. На кръстопътя в центъра на селото Джордж забеляза фигурата на униформен полицай, който потропваше с крака, за да се сгрее.
— Трябва да е Питър Грънди — каза Лукас. — Би могъл да ни чака у тях.
— Може да е от нетърпение да разбере какво се е случило. В края на краищата, това е негов участък.
Лукас изсумтя.
— По-вероятно е да не иска да слуша жена си, като му опява, че пак излиза след работа.
Сержантът удари малко по-рязко спирачки и колата спря със скърцане до тротоара. Полицай Грънди се наведе, за да види кой седи на мястото до шофьора, после седна на задната седалка.
— Здрасти, сержант — каза той и добави почтително: — Сър — кимвайки на Джордж. — Тази работа никак не ми харесва.
2.
Боб Лукас понечи да подкара отново колата, но Джордж Бенет вдигна пръст.
— Скардейл е само на две мили от тук, нали? — Лукас кимна. — Преди да тръгнем, искам да разбера, колкото е възможно по-ясно, с какво се заемаме. Можем ли да отделим няколко минути на полицай Грънди, за да ни даде някои подробности?
— Минута-две няма да променят нищо — каза Лукас и върна скоростния лост в изходна позиция.
Бенет се поизвърна на седалката, така че да вижда поне отчасти смътните очертания на лицето на местния полицай.
— И така, Грънди, вие не вярвате, че ще намерим Алисън Хокин седнала край огъня в къщи, докато майка й, й чете конско?
— Името й е Картър, сър. Алисън Картър. Тя не е дъщеря на скуайъра3. — Грънди говореше с лекото нетърпение на човек, който предвижда, че цяла вечер ще трябва да дава обяснения.
— Благодаря — каза кротко Джордж. — Помогнахте ми да не се изложа поне с това. Ще съм ви благодарен, ако ми опишете накратко семейството, само колкото да имам представа с кого си имаме работа.
Той протегна своя пакет с цигари към Грънди, надявайки се, че онзи няма да го обвини в снизхождение. Грънди хвърли бърз поглед към Боб Лукас, който кимна, и полицаят си извади цигара и затърси запалка из джобовете си.
— Описах на инспектор Бенет положението в Скардейл — каза Лукас, докато Грънди си палеше цигарата. — Обясних му, че земята и селото са собственост на скуайъра.
— Тъй — поде Грънди, обвит в облак дим. — Ами допреди година, година и нещо, Скардейл беше собственост на чичото на Хокин, стария господин Касълтън. В господарската къща на Скардейл са завели Касълтъновци, откак съществуват енорийските архиви. Тъй или иначе, единственият син на стария Уилям Касълтън загина във войната. Летеше на изтребител, но една вечер над Германия явно не е имал късмет и последното, което чухме за него, беше че е изчезнал по време на акция. Когато се е родил, майка му и баща му били вече доста възрастни, затова и нямаха други деца. Когато старият Касълтън умря, Скардейл премина в ръцете на сина на сестра му, въпросният Филип Хокин. За последен път хората от селото го бяха виждали, когато още носел къси панталонки.
