Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 6

— Всичко спокойно ли е, сержант? — попита Джордж.

Дежурният полицай Боб Лукас се смръщи и сви колебливо рамене. После хвърли поглед на листа хартия, който държеше в ръцете си.

— Беше спокойно допреди пет минути, сър. — Той се поизправи и добави: — Сигурно е много шум за нищо. Басирам се, че момичето ще се е прибрало, преди да стигна дотам.

— Нещо интересно? — Джордж се стараеше да говори небрежно и ненатрапчиво. Последното нещо, което би искал, бе униформените да решат, че ги командари.

— Изчезнало момиче. — Лукас протегна към него листа с данните. — Полицай Суиндълс прие обаждането. Обадиха се на прекия телефон, не през номера на полицията.

Джордж се опита да си представи на ум къде точно е Скардейл.

— Имаме ли човек там, сержант?

— Няма нужда. Скардейл не е и село, по-скоро махала. Влиза в района на Питър Грънди от Лонгнор. Лонгнор е само на две мили от Скардейл. Но майката явно е решила, че случаят е прекалено важен, за да го повери на Питър.

— А какво мислиш ти? — се осведоми предпазливо Джордж.

— Мисля да взема служебната кола и да отида до Скардейл, за да поговоря с госпожа Хокин, сър. По пътя ще спра да взема и Питър.

Докато говореше, Лукас посегна за фуражката си и я нагласи върху косата си — черна и лъскава като униформените му ботуши. Румените му бузи създаваха впечатлението, че е лапнал две топки за пинг-понг. Лъскавите черни очи и правите вежди допълваха общото впечатление — Лукас приличаше на нарисувана парцалена кукла. Но Джордж вече бе успял да разбере, че Лукас не играе по ничия свирка. Знаеше също, че ако попита Лукас за нещо направо, ще получи и прям отговор.

— Имаш ли нещо против да дойда и аз? — попита Джордж.

Питър Грънди постави внимателно телефонната слушалка на мястото й. После потри с пръсти бузата си, груба като гласпапир от наболата през деня брада. През този декември на 1963 той беше на тридесет и две години. На снимките се вижда свежото лице на млад мъж с тясна брадичка и къс, остър нос, подстриган късо, почти по войнишки. Дори когато се усмихва, на снимките от лятната почивка с децата си, погледът му е бдителен.

Две телефонни обаждания в рамките на десет минути нарушиха обичайната му вечерна почивка пред телевизора — двамата с Мег, жена му, сядаха, след като изкъпеха децата и ги сложеха да спят. Не че не бе приел сериозно първото обаждане. Щом престарялата мама Ломас, която знаеше всичко, което става в Скардейл, си бе направила труда да изложи артритните си крайници на хапещия студ, да напусне уютната си къщичка, за да отиде до телефонната кабина в центъра на селцето, Грънди не можеше да не й обърне внимание. Но беше си казал, че може да изчака края на предаването в осем, преди да предприеме нещо по въпроса. В края на краищата, мама Ломас може би представяше изчезването на момичето като повод за обаждането си, но Грънди не беше убеден, че зад това не се крие желание да създаде някакви неприятности на майката. Беше чул немалко клюки на времето и знаеше, че в Скардейл има хора, на които се зловиди бракът на Рут Картър с Филип Хокин, и го считат за прибързан, макар че Хокин бе първият мъж след смъртта на Рой, който бе върнал розовината на страните й.