Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 5

Тъкмо тази вечер мисълта за Ан, която плетеше пред телевизора и го чакаше да се прибере, го изкушаваше много повече от всякакви кръчми. Джордж откъсна лист от тефтера си, пъхна го между документите пред себе си, за да отбележи докъде ги е прочел, решително затвори папката и я пъхна в чекмеджето на бюрото си. Загаси цигарата си, изтърси съдържанието на пепелника в кошчето за боклук, както винаги, преди да нахлузи шлифера си. С известно притеснение нахлупи меката шапка с широка периферия. Шапката го караше да се чувства малко неудобно, но Ан много го харесваше с нея и твърдеше, че така прилича на Джеймс Стюарт2. Самият той не забелязваше нищо подобно. Това, че имаше дълго лице и мека руса коса, не го превръщаше задължително във филмова звезда. Той навлече шлифера, отбелязвайки, че с новата подплата, която Ан го накара да си купи, той вече не му е широк. Дори малко опъваше на широките му рамене на играч на крикет. Но подплатата беше съвсем на място, за да го предпази от хапещия вятър, който като че ли постоянно брулеше улиците на Бъкстън.

Той огледа за последен път стаята, за да се убеди, че не е оставил нещо неприбрано, за да се рови из него чистачката, и затвори вратата след себе си. Един бърз поглед го убеди, че в голямата зала на криминалния отдел няма никой, затова се обърна и си позволи една кратка суетна наслада. Огледа малката черна табела на вратата, на която пишеше с бели букви „Криминален инспектор Джордж Д. Бенет“. Каза си, че има защо да се гордее. Още нямаше тридесет години, а вече беше инспектор. Всяка досадна минута от тригодишното зубрене за получаване на научна степен по право си струваше труда, защото в резултат се озова на скоростната лента в кариерата. Беше един от първите висшисти, повишен по новата програма за стимулиране на научната подготовка на полицията в Дербишър. Сега, седем години след полагане на полицейската клетва, той беше най-младият цивилен криминален инспектор в полицейската история на графството.

Джордж си позволи да слезе тичешком по стълбите, защото нямаше кой да забележи това неподходящо за чина му поведение. Беше се затичал така, че нахлу с все сили в помещението на униформените полицаи. Трима души се обърнаха рязко, когато влезе. За момент Джордж не можа да съобрази защо в отдела е толкова тихо. После се сети, че всички са отишли на службата в памет на убития наскоро президент Кенеди — щеше да се отслужи специална литургия, открита за всички вероизповедания. Местните хора приемаха Кенеди едва ли не като осиновен син. Месеци преди убийството той бе посетил гроба на сестра си в Чатсуърт Хаус, само на няколко мили от Бъкстън. Фактът, че една от медицинските сестри, помагала на напразните усилия на лекарите в Далас да спасят живота на президента, бе също от Бъкстън, усилваше в очите на хората връзката им с убития президент.