Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 56

Чарли се отблъсна от масата, после пъхна треперещите си ръце в джобовете на панталона.

— Е, и?

Джордж извади снимката, която бе взел от стаята на Алисън.

— Тя държи твоя снимка в спалнята си — заяви той и показа снимката на Чарли.

Лицето на момчето потръпна и то отново кръстоса крака.

— Запазила е снимката заради баба ми — каза Чарли настоятелно. — Тя обича старицата, а дъртата вещица мрази да я снимат. Това трябва да е единствената й снимка изобщо.

— Толкова ли си сигурен, Чарли? — прекъсна го Клъф. — Защото ние, шефът и аз, си мислим, че Алисън си е падала по теб. Младо момиче, което да те гледа в устата и да те обожава — че на кой не би му харесало такова нещо, а? Особено пък ако е и хубава като Алисън. Зрял плод, оставало ти е само да посегнеш, и ще падне в ръцете ти. Не мислиш ли, че точно така е станало, а, Чарли?

Чарли се сгърчи, но завъртя отрицателно глава.

— Имате съвсем погрешни представи, господине.

— Тъй ли? — попита все така любезно Джордж — Как беше това в действителност, Чарли? Може би това недорасло хлапе, което се е влачило подир теб, те е притеснявало, когато сте ходели на кънки? Може би Алисън ти е пречела да сваляш по-големи момичета — това ли беше проблемът? Маже би сте имали среща вчера след чая в долината? Може би тя е станала прекалено настоятелна?

Чарли отпусна глава на гърдите си и пое дълбоко дъх. Повдигна очи и се обърна, за да бъде лице в лице с Джордж.

— Нищо не разбирам. Защо се държите така с мен? Единственото, което съм направил, е че се опитах да помогна с нещо. Тя ми е братовчедка, част от семейството ми. Ние тук, в Скардейл, се женим един за друг. Не като в Бъкстън, където на никого не му пука за другия. — Посочи поред двамата полицаи. — Редно би било да са навън и да я търсите, а не да седите тук и да ме обиждате. — Той скочи на крака — Длъжен ли съм да стоя тук?

Джордж стана и посочи вратата.

— Вие сте свободен да си тръгнете, когато пожелаете, господин Ломас. Но ще се наложи да разговаряме пак.

Клъф също се изправи, заобиколи масата и застана до Джордж, наблюдавайки Чарли, който излезе гневно, същинско тромаво въплъщение на възмущението.

— Не му стига кураж — каза Клъф.

— Възможно е — отвърна Джордж. После двамата последваха Чарли. Спряха на прага, докато момчето продължи по пътя към селото. Джордж се взираше замислено след Чарли. После се прокашля и каза:

— Тръгвам си. Ще се върна утре преди съмване. Дотогава ти поемаш командването, поне на служителите на криминалния отдел.

Клъф се разсмя. Потискащият нощен въздух като че ли погълна смеха му и от него остана само малко бяло облаче.

— Аз и Краг, така ли, сър? Престъпниците ще трябва да се позамислят. Имате ли някаква идея, нещо, което да проследим?