Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 55

Но не караниците между двамата братовчеди от Скардейл интересуваха Джордж.

Съзнавайки, че няма да научи от Грънди нищо повече, той кимна в знак на благодарност и се упъти към дъното на залата. Молеше се да не изглежда толкова съсипан от умора, колкото се чувстваше. Може би трябваше да изчака до утре сутринта и тогава да разговаря с Чарли Ломас. Но предпочиташе да го направи сега, когато момчето и без това беше притиснато до стената. Освен това, винаги съществуваше шанс, макар и едно на милион, Алисън да е още жива, и може би тъкмо Чарли Ломас можеше да им подскаже къде се намира тя. Джордж не би пренебрегнал дори такава минимална вероятност.

Когато наближи, Джордж си взе стол и го постави от третата страна на масата, така че седна под прав ъгъл спрямо Чарли и униформения полицай. Без да му бъде наредено, Клъф последва неговия пример, заемайки четвъртата страна на масата. Чарли беше притиснат отвсякъде. Очите му се плъзнаха от единия полицай към другия. Той се размърда на стола си.

— Знаеш кой съм аз, нали, Чарли? — попита Джордж.

Момчето кимна.

— Отговаряй, когато ти задават въпрос — каза грубо Клъф. — Сигурно й баба ти все това ти говори. Тя ти е баба, нали? Искам да кажа, не ти е леля или племенница, или братовчедка — тук при вас е много трудно да се разбере кой какъв е.

Чарли изкриви устни и поклати плава.

— Няма защо да се държите така — възрази той. — Нали ви помагам.

— И ние сме ти много благодарни, че дойде доброволно да дадеш показания — намеси се Джордж, поемайки без усилие ролята на Доброто ченге, след като Клъф се самоопредели като Лошото ченге. — Тъй и тъй си тук, исках да ти задам един-два въпроса. Нали нямаш нищо против?

Чарли изсумтя.

— Не. Карайте.

— Много бях впечатлен, че успя да намериш онова място в горичката — каза Джордж. — Преди теб мина цяла спасителна група, и никой не забеляза дори една от следите.

Чарли успя да свие рамене, без да разплете крайниците си.

— Познавам долината като дланта си. Когато познаваш толкова добре едно място, и най-дребната промяна ти се набива на очи. Това е всичко.

— Но нали ти не си първият човек от Скардейл, който мина оттам. И все пак пръв забеляза следите.

— Е, да, може пък очите ми да са по-остри от очите на дъртаци като вас. — Чарли опита да се държи наперено, но опитът му се оказа жалък провал.

— Разбираш ли, интересуват ме тези неща, защото нерядко хора, замесени в престъплението, после се опитват да се намесят в разследването — каза кротко Джордж.

Тялото на Чарли се изпъна, като че ли по него протече електрически ток, краката му се опряха с удар в пода, ръцете — на масата. Стреснатите полицаи от другия край на залата се озърнаха.

— Ти си луд — каза момчето.

— Не съм луд, но започвам да се убеждавам, че някой тук наоколо е. Моята работа е да открия кой е той. Така. Ако някой е искал да отвлече Алисън или да й стори зло, би се справил много по-лесно, ако Алисън го е познавала и му се е доверявала. Ти безспорно я познаваш добре. Тя ти е братовчедка, израсли сте заедно. Ти си този, който й казва кои плочи да иска от втория си баща. Ти седиш заедно с нея край огнището в къщата на баба ви, докато тя ви разправя истории от едно време. Ти я водиш да кара ролкови кънки на пистата в Бъкстън всяка сряда. — Джордж сви рамене. — За теб не би било проблем да я убедиш да те последва където и било.