Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 58

— Ужасно е — повтори тя. — Как ли се справя горката й майка?

— Рут Хокин е силна жена. Предполагам, че като израснеш в място като Скардейл, където животът е толкова суров, се научаваш да се огъваш, но да не се пречупваш. Но и аз не знам как още не е рухнала. Първият й съпруг загинал при някаква злополука във фермата преди седем години, а сега това. При това вторият й мъж не й е никаква опора. Самовлюбен тип — от хората, които разглеждат събитията от гледна точка на това доколко засягат самите тях.

— О, така ли? При това е мъж? — клъвна го Ан.

— Много смешно. Аз не съм такъв. Знаеш много добре, че не очаквам чаят да ми е сервиран, щом прекрача прага. Не искам да ме обслужваш.

— Да, ама ако не го правя, ще ти писне много скоро.

Джордж сви примирено рамене и се усмихна.

— Може и да си права. Ние, мъжете, сме свикнали да се грижите за нас. Но ако нашето дете изчезне, не ми се вярва, че ще поискам жена ми да ми сервира чая, преди да излезе и да го търси сама.

— И този човек го е направил?

— Има свидетел. — Той поклати глава. — Не е редно да ти разказвам всичко това.

— Че на кого ще го кажа? Единствените хора, които познавам тук, са други жени на ченгета. При това и те не са умрели да си общуваме. Моите връстници са съпруги на полицаи с по-нисък ранг от твоя и затова не ми се доверяват. Толкова повече, че аз съм завършила педагогика, а те най-много да са работили някога като продавачки или нещо подобно. А пък всички съпруги на офицери са много по-възрастни и се държат с мен като с глупаво момиченце. Така че можеш да си спокоен, няма да клюкарствам за твоя случай — завърши тя остро.

— Съжалявам. Знам, че не ти е лесно да намериш нови приятели. — Той протегна ръка и хвана нейната.

— Не мога да си представя как бих продължила да живея, ако загубя дете. — Ръката й несъзнателно се плъзна към корема. Джордж присви очи.

— Има ли нещо, което не си ми казала? — попита той внимателно.

Бледата кожа на Ан поаленя.

— Не знам, Джордж. Просто… ами много ми закъснява, вече цяла седмица. Затова… Съжалявам, мили, не исках да ти казвам, преди да бъда напълно сигурна, особено сега, когато ти повериха случая с изчезналото дете. Но наистина мисля, че съм бременна.

По лицето на Джордж бавно плъзна усмивка, докато осмисляше думите й.

— Наистина ли? Ще ставам татко?

— Може пък и да се лъжа. Но никога досега не ми е закъснявало. — Тя изглеждаше разтревожена.

Джордж скочи, измъкна я от стола, вдигна я на ръце и започна да я въртя в кръг.

— Това е прекрасно, прекрасно, прекрасно — накрая спря задъхан и я целуна силно. — Обичам ви, госпожо Бенет.

— И аз ви обичам, господин Бенет.

Джордж я притисна здраво към себе си и зарови лице в косата й. Дете. Негово дете. Оставаше му единствено да реши въпроса, който не бе успял да реши нито един родител от Адам и Ева до наши дни: как да го опази.