Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 53

Вал Макдърмид

— Един униформен чукундур го заведе в залата на методистите да си даде показанията — трябва да беше преди половин час — каза Клъф небрежно.

— Друг път да не съм ви чул да говорите така, сержант. — Умората на Джордж внезапно се превърна в гняв.

— Какво съм казал? — стресна се Клъф.

— Чукундурът е кореноплодно растение, с което местните фермери хранят овцете. Познавам много цивилни полицейски служители, които имат по-добра квалификация за зеленчуков статус, отколкото униформените. В този случай имаме, нужда от сътрудничеството на униформената полиция и няма да търпя някой от вас да застрашава съвместната ни работа. Ясно ли е, сержант?

Клъф се почеса по брадичката.

— Да, напълно. Ама нали съм си прост и не съм учил в колеж, може и да не запомня това, което ми казахте.

Джордж съзнаваше, че това е повратен момент.

— Виж какво, сержант. Когато приключим този случай, ще ти купя по един пакет цигари за всеки ден, през който си успял да го запомниш.

Клъф се захили.

— Е на това му викам аз инициативност.

— Смятам да поговоря с Чарли Ломас. Искаш ли да присъстваш?

— С удоволствие, сър.

Джордж се упъти към колата си, но спря, намръщи се и се обърна отново към сержанта.

— Какво правиш ти тук всъщност? Доколкото си спомням, до края на седмицата си нощна смяна?

Клъф доби смутен вид.

— Така е. Но реших да застъпя по-рано следобед — ако мога, да помогна с нещо. — Той пак се захили. — Не бойте се, сър, няма да искам да ми плащат извънредни.

Джордж с усилие прикри учудването си и каза само:

— Браво.

Докато се движеха нагоре по централната улица на Скардейл, Джордж продължи да се чуди на способността на сержанта да го изненадва. Мислеше се за добър съдник на човешкия характер, но колкото по-добре опознаваше Томи Клъф, толкова по-явни противоречия откриваше у него.

Клъф изглеждаше грубоват и дори вулгарен, винаги готов да почерпи компанията, винаги първи, когато се разказваха мръсни вицове. Но списъкът на извършените от него арести на престъпници говореше за друг човек — проницателен и хитър следовател, който умее да открива слабостите на заподозрените, да ги подхване оттам и да упорства, докато рухнат. Не пропускаше да огледа от горе до долу всяка привлекателна жена, и все пак живееше сам в ергенския си апартамент над „Павилиън Гардънс“. Джордж беше влизал веднъж там — когато трябваше да вземе Клъф за едно дело, в последния момент се бе оказало, че и сержантът трябва да свидетелства. Джордж очакваше занемарено ергенско жилище, но апартаментът се оказа чист, пестеливо обзаведен и претъпкан с плочи, предимно джаз. По стените висяха графики — птиците в Британия. Клъф като че ли се смути, когато видя на прага си Джордж, който явно възнамеряваше да влезе, и светкавично се приготви за излизане.

Сега същият човек, който винаги първи настояваше да му се заплаща извънредната работа, бе се отказал от свободното си време, за да обикаля дербишърските полета в търсене на едно момиче, за което не бе и чувал преди двадесет и четири часа. Джордж поклати глава. Зачуди се дали той самият представлява такава загадка, за Томи Клъф, каквато сержантът беше за него.