Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 52

Внезапно старицата се изхрачи и плю на земята в краката му.

— Докато не покажеш, че знаеш какво търсиш, това е всичката помощ, която ще получиш от мен, господинчо. — Тя го заобиколи и тръгна напряко през моравата. Вървеше учудващо бързо за жена, която според него, не би могла да бъде под осемдесет. Той стоя и я гледа, докато мъглата не я погълна отново. Чувстваше се като човек, който внезапно е преминал в друго столетие.

— Доколкото разбирам, си се запознал с мама Ломас? — отбеляза захилено сержант Клъф, изникнал неочаквано до него.

— Коя е мама Ломас? — попита Джордж, все още зашеметен.

— Както в случая със Силвия9, въпросът за мама Ломас не би трябвало да гласи „Коя е тя?“, а „Какво представлява тя?“ — започна тържествено Клъф. — Мама Ломас е матриархът на Скардейл. Тя е най-старата жителка на селото, последната от своето поколение. Мама Ломас твърди, че празнувала двадесет и първия си рожден ден през годината, когато Англия чествала диамантения юбилей на кралица Виктория10 — но не бих могъл да се закълна в това.

— Изглежда ми достатъчно стара, за да се окаже права.

— Така е. Но по дяволите, знаел ли е изобщо някой от Скардейл, че Виктория е на трона, да не говорим пък колко години се е задържала на него? А? — завърши с присмехулна усмивка Клъф.

— Къде й е тогава мястото в тази история? Каква роднинска връзка има с Алисън?

Клъф сви рамене.

— Кой може да каже? Прабаба, втора братовчедка на бабата, леля, племенница? Или може би всичко едновременно? Трябва да си по-ориентиран от „Справочника на Бърк“11, за да установиш всички роднински връзки между тези хора, сър. Единственото, който знам, че според полицай Грънди тя е очите и ушите на селото. В Скардейл не може да пръдне мишка, без мама Ломас да бъде осведомена за събитието.

— Но въпреки това явно няма особено желание да ни помогне в търсенето. При това момичето й е кръвна роднина. Как мислиш, на какво се дължи това?

Клъф отново сви рамене.

— Те не са лесни хора. Не обичат нови хора, дори когато нямат неприятности.

— С такова отношение ли се сблъскахте двамата с Краг снощи, когато разпитвахте хората кога са видели Алисън Картър?

— До голяма слепен, да. Отговарят на въпросите, но никога няма да кажат по собствена инициатива нещо, за което не си ги питал.

— Как ти се струва, истината ли казваха всички, когато твърдяха, че не са виждали Алисън? — Джордж затърси цигари по джобовете си.

Клъф извади своите в момента, в който Джордж се сети, че е оставил цигарите си на Рут Хокин.

— Заповядайте — каза сержанта. — Не, не мисля, че лъжеха. Но е възможно да са премълчали някаква важна информация. Особено ако не сме задали подходящия въпрос.

— Май ще се наложи пак да си говорим с тях, а? — въздъхна Джордж.

— Така е, сър.

— Само че ще почакат до утре. Като изключим младия Чарли Ломас. Случайно да знаеш къде можем да го открием?