Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 34

— Алисън разбира ли се с втория си баща? Какво казва за него?

— Нищо особено. На времето, когато той ухажваше майка й, Али казваше, че я дразни, защото постоянно висеше около тях и носеше на леля Рути подаръци. Нали знаете — цветя, бонбони, найлонови чорапи, такива неща.

Тя се повъртя на стола си и изстиска една пъпка с палеца и показалеца си, несъзнателно прикривайки се с другата ръка.

— Мисля, че Али просто ревнуваше, защото беше свикнала леля Рути да се занимава само с нея. Той й беше конкуренция. Но когато се ожениха и тези номера с ухажването престанаха, Али започна да се разбира съвсем прилично с него. Доколкото разбирам, той изобщо не й се меси. Май не се интересува особени от някой друг, освен от себе си. И, разбира се, от фотографии. Постоянно снима нещо. — Джанет се зае с препечената филийка, явно считайки, че е казала всичко, каквото има да се каже.

— Какво снима? — попита Джордж, повече, за да поддържа разговора, отколкото защото отговорът наистина го интересуваше.

— Пейзажи. От време на време издебва някого и го снима как работи. Казва, че иска хората да изглежда естествено, затова ги снима, без да разберат. Ама нали е пришълец — не познава Скардейл така добре, както ние. Затова, когато се промъква, уж за да остане незабелязан, цялото село го знае какво прави. — Тя се изкиска, после, като се сети защо Джордж е у тях, постави ръка на устата си и го загледа с разширени очи.

— Значи, доколкото ти е известно, няма повод Алисън да иска да избяга от къщи?

Джанет остави филията и изду устни.

— Нали ви казах. Тя никога не бяга. Когато Алисън има някакви неприятности, тя не се опитва да се измъкне, а отива насреща им. При това никога не би избягала без мен. А аз съм си тук. Значи някой я е отвлякъл, а вие трябва да откриете кой е той. — Очите й се плъзнаха встрани, Джордж проследи погледа й и видя Морийн Картър, застанала на прага на кухнята.

— Кажи му, мамо — настоя отчаяно Джанет. — Все му го повтарям, но той не вярва. Кажи му, че Али не би избягала. Кажи му.

Морийн кимна.

— Права е. Когато Алисън има проблем, тя веднага се заема да го разреши. Освен това, ако имаше нещо наум, всички щяхме да знаем. Каквото и да се е случило, то не е било по нейно желание. — Тя пристъпи и взе чашата за чай на Джанет. — Време е да отидеш с малките у Дерек. Кати ще ви закара до автобуса.

— Мога да ги закарам и аз — предложи Джордж.

Морийн го огледа, но той очевидно не й вдъхна доверие.

— Много мило от ваша страна, но тази сутрин и без това е страшна бъркотия, не е нужно да им объркваме допълнително програмата. Хайде. Джанет, обличай се.