Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 32

Наистина, момчето, което открили в края на краищата, също било изчезнало от дома си и било приблизително на същата възраст като Джон — но това бил единадесетгодишният Дейвид Маршъл от Горс Вю, Алт Естейт, Олдъм. Полицията била уведомена за изчезването му само няколко часа преди това.

След разправия в къщи момчето си взело вещите и една палатка и се установило близо до една ферма в Лили Лейнс, на границата между Аштън и Олдъм, Случаят се оказа поредният неуспех в търсенето на Джон от «Смолшоу Лейн», Аштън, което продължава вече деветнадесет дни.

Представител на полицията каза днес: «Наистина вярвахме, че сме попаднали на следа. Радваме се, че успяхме поне да върнем едно дете живо и здраво у дома му.» Дейвид бил забелязан в палатката си от един гост в близката ферма, който незабавно уведомил полицията. «Това доказва, че обществеността сътрудничи в търсенето», ни казаха от полицията.“

Четвъртък, 12 декември 1963 г., 7 часът и 30 минути

Джанет Картър напомни на Джордж котката, която сестра му гледаше някога. Триъгълното й личице с вирнат нос, раздалечени очи и мъничка, прилична на розова пъпка уста, беше бдително затворено досущ като муцунката на домашния хищник. Той дори отбеляза от двете страни на горната й устна ситни пъпчици, като че ли някой й беше скубал мустаците с пинсета. Седяха един срещу друг на масата, под ниския таван на кухнята в дома на родителите и Джанет отхапваше деликатно от препечената си филийка с масло. Малките й остри зъби оформяха полумесеци откъм крайчетата на филията. Очите й бяха сведени, но тя хвърляше често бърз поглед към него през дългите си мигли.

Дори когато беше по-млад, Джордж се притесняваше да общува с млади момичета — естествен резултат от това, че имаше три години по-голяма сестра, чиито приятелки гледаха със снизхождение на недораслия хлапак. За тях Джордж беше нещо като играчка, удобен обект, върху който упражняваха чувството си за хумор и чаровете, които възнамеряваха по-късно да насочат към по-възрастни мишени. Той нерядко се чувстваше като човешки еквивалент на детско колело с балансьори. Единствената полза, която извлече от цялата работа беше способността му да отгатва кога едно момиче на тези години лъже — нещо, с което повечето мъже не можеха да се похвалят.

Но дори тази негова увереност избледня пред невъзмутимостта на Джанет Картър. Братовчедка й беше изчезнала, събитие, което вероятно щеше да има какви ли не тревожни последици, но Джанет беше толкова спокойна, сякаш Алисън бе отскочила до града на пазар. Майката на Джанет, Морийн, далеч не владееше толкова добре чувствата си. Когато говореше за племенницата си, гласът и трепереше, а когато изведе трите по-малки деца от кухнята, за да остави Джанет насаме с Джордж, очите й бяха насълзени. Баща й, отдавна беше излязъл, за да помогне с каквото може на полицейските групи, които издирваха детето на покойния му брат.

— Ти сигурно познаваш Алисън по-добре от всеки друг — каза накрая Джордж, напомняйки си да говори за момичето в сегашно време, макар че то му се струваше все по-неподходящо.