Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 31
Вал Макдърмид
На горната площадка спря. Вратата на спалнята им беше открехната и той не можа да устои на желанието да погледне Ан. Побутна леко вратата, за да се отвори още малко. Лицето й беше като бледа сянка на белия фон на възглавницата. Спеше на една страна, ръката й, свита в юмрук, беше отпусната пред нея на възглавницата. Господи, колко хубава беше! Възбуждаше се дори само докато я гледаше как спи. Искаше му се да хвърли дрехите и да се плъзне в леглото до нея, да почувства топлината на тялото й. Но тази нощ не би успял да избяга от спомена за измъчените очи на Рут Хокин.
Въздъхна тихо и се обърна. Половин час по-късно беше отново в заличката на методисткия параклис и се взираше в снимката на Алисън Картър. Беше забол четири от снимките, които й беше направил Хокин, на дъската за обяви. Петата беше оставил в полицейския участък и беше помолил да я копират спешно, за да може да раздаде копията на пресконференцията. Дежурният инспектор изрази съмнение, че ще се справят навреме. Джордж му обясни недвусмислено, че ще се наложи да се справят.
Той разтвори внимателно голямата карта и се опита да я огледа с очите на човек, който има намерение да избяга отнякъде. Или с очите на човек, решен да отнеме живота на друг човек.
После излезе от залата на методистите и тръгна пеш по тесния път към Скардейл. Само след като бе извървял няколко метра, мъждукащата жълта светлина от прозорците на залата бе погълната от нощния мрак. Проблясваха само звездите, когато успяваха да пробият носещите се по небето облаци. Наложи му се да внимава, за да не се спъне в някоя от големите туфи трева, избила от двете страни на пътя.
Постепенно зениците му се разшириха, така че зрението му можеше да възприема призраците и сенките, витаещи из нощния пейзаж. Докато успее да си изясни, че става дума за крайпътни плетища, дървета, овчарници и каменни огради, студът се бе просмукал в костите му. Градските му обувки с тънки подметки не бяха подходящи за тази вледенена земя, дори кожените му ръкавици с памучна подплата не го предпазваха от ледената вихрушка, която фучеше по пътя към Скардейл като из тунел. Ушите и носът му не бяха в състояние да изпитват нищо друго, освен болка. След като измина една миля надолу по шосето, той се предаде. Каза си, че ако Алисън Картър се намира някъде на открито в такава нощ, трябваше да е доста по-издръжлива от него.
Или вече бе лишена от каквито и да било усещания.
„Полицаите, разследващи изчезването на дванадесетгодишния Джон Килбрайд от Аштънъндър Лайн, се отправиха незабавно към пуста местност в покрайнините на града, където било забелязано да лагерува на открито някакво момче.
Надеждите на екипа се събудиха отново, когато се разбра, че момчето било здраво и се чувствало добре. Но следата се оказа невярна.
