Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 29

— Така е редно — отбеляза Лукас. — Нали вие се заехте със случая от самото начало. — Той отблъсна стола си от масата, изправи се и загаси цигарата си. — А сега да тръгваме ли за Бъкстън? Не виждам какво повече можем да направим тук. Дневната смяна ще започне търсенето, когато пристигнат в шест часа.

В себе си Джордж беше съгласен с него. Но не му се искаше да си тръгва. От друга страна, не беше редно да злоупотребява с властта си, принуждавайки всички да висят тук безсмислено. Той последва с известно нежелание Лукас и Грънди към колата. По обратния път към Лонгнор, където оставиха Грънди, почти не разговаряха, а през останалите седем мили до Бъкстън в колата се възцари вече пълно мълчание. Двамата мъже бяха капнали от умора, потънали в собствените си мисли.

Когато влязоха отново в централата в Бъкстън, Джордж остави сержанта да напише на машина списък с нареждания за дневната смяна и за извънредно призованите полицейски служители от други части на страната. Седна зад волана на колата, потръпвайки от студения въздух, нахлул откъм арматурното табло, когато запали мотора. След десет минути вече паркираше пред къщата, която според полицията в Дербишър отговаряше на женен полицейски служител с ранг като неговия. Беше къща близнак, облицована с каменни плочи, с три спални и обширна градина, благодарение на това, че попадаше в широк завой на пътя. От прозорците на кухнята и на задната спалня имаше изглед към гората Грийн Лоу, която се простираше по насрещния хребет чак до Акс Едж и началото на дълги мили мрачна, мочурлива земя — там, където Дербишър преминава в Стафордшър и Чешър.

Джордж стоеше насред осветената от луната кухня и се взираше в негостоприемния пейзаж навън. Беше извадил послушно сандвичите от хладилника и си беше запарил чай, но не можа да хапне хапка. Нямаше дори представа с какво са сандвичите. На масата имаше малка купчинка коледни картички, които Ан беше оставила, за да ги прегледа и той, но Джордж не им обърна внимание. Държеше крехката порцеланова чаша в широките си, здрави ръце, и виждаше пред себе си съсипаното лице на Рут Хокин, когато наруши бдението й, за да й предаде кучето.

Тя стоеше пак пред умивалника и се взираше в мрака зад къщата. Сега, когато си припомни сцената, той се зачуди защо тя гледа към задния двор, а не пред къщата. Ако Алисън се върнеше, тя би трябвало да се зададе откъм селската морава и полето, оттам, накъдето се бе запътила предния ден. А и ако пристигнеше някой с новини за нея, пак би дошъл от тази посока. Може би, мислеше Джордж, Рут Хокин нямаше сили да наблюдава познатата местност, осеяна с полицаи, чието присъствие би разравяло раната, причинена от изчезването на дъщеря й.

Каквато и да бе причината, тя гледаше през прозореца към задния двор, обърнала гръб на мъжа си и на полицейската служителка, която продължаваше да седи притеснено край кухненската маса, изпратена тук да окаже някаква помощ, от която очевидно никой нямаше нужда. Когато Джордж отвори вратата, Рут дори не помръдна. Но щом чу драскането на кучешките лапи по каменния под на кухнята, тя откъсна очи от прозореца. Когато се обърна, кучето легна на пода, заскимтя и започна да се влачи по корем към нея.