Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 21

— Когато е излязла, вече е било мръкнало — каза Краг.

— Все пак някой може и да я е видял. Ще се опитам да настигна групата с кучето. Ако ви трябвам, ще бъда с тях. Ясно ли е? — Когато се обърна, го прониза внезапен хлад. Огледа къщите, струпани подковообразно около моравата, после отново се обърна към Клъф и Краг. — Искам от вас да проверите във всяка къща дали децата са си у дома. Не ми трябва някоя майка утре да изпадне в истерия, когато открие, че и нейното дете го няма.

Не изчака да му отговорят, а забърза обратно към стъпалата на каменния проход. Преди да влезе в него, спря и се обърна. Видя как сержант Лукас инструктира шестимата униформени полицаи, които бе успял да привика отнякъде.

— Сержант — каза Джордж, — зад имението има някаква стопанска постройка, която се вижда от кухненския прозорец. Не знам претърсвана ли е вече, но не би било зле да огледате и там — току-виж се оказало, че момичето всъщност не е излизало на разходка.

Лукас кимна и направи знак с глава към един от полицаите.

— Виж какво има там — после се обърна към Джордж. — Благодаря ви, сър.

Кати Ломас стоеше на прозореца и наблюдаваше как мракът поглъща фигурата на високия мъж с шлифера и меката шапка. Така, осветен от фаровете на голямата кола, която току-що спря при телефонната кабина, й беше заприличал много на Джеймс Стюарт. Това би трябвало да й подейства успокоително, но вместо това усили усещането й, че всичко около нея не се случва в действителност.

Кати и Рут бяха братовчедки, с по-малко от година разлика, роднини и по майчина, и по бащина линия. Бяха израснали заедно, докато бяха станали жени и майки. Дерек, синът на Кати, се роди само три седмици след Алисън. Историите на двете семейства бяха неразривно свързани. Затова, когато Кати чу от Дерек какво се е случило и отиде при Рут, която крачеше напред-назад из кухнята и палеше цигара от цигара, тя изпита такава тревога, сякаш ставаше дума за собственото й дете.

Кати стоеше на прозореца в неосветената предна стая на Ларк и наблюдаваше внезапно разгарялата се дейност в мрачната ноемврийска нощ. Цивилният детектив, който шофираше, същия които приличаше на хиърфордски бик с масивната си къдрокоса глава, се почеса по задника под сакото, каза нещо на колегата си, после тръгна към тяхната врата. Тя имаше чувството, че погледа му като че ли срещна нейния в мрака.

Бавно тръгна към вратата. По пътя надникна в кухнята, където се опитваше да се съсредоточи, за да завърши последната си мозайка, на която се виждаха рибарски лодки в пристанище.

— Полицията е тук, Майк — подвикна тя.

— Крайно време беше — изръмжа той в отговор.

Отвори вратата тъкмо, когато хиърфордският бик беше вдигнал ръка да почука. Стреснатото му изражение се смени от усмивка, когато погледът му срещна щедро закръглената фигура на Кати ясно очертана под престилката.

— Дошли сте заради Алисън — каза тя.

— Така е, госпожо — отвърна той. — Аз съм сержант Клъф, а този детектив Краг. Може ли да влезем за минутка?

Кати отстъпи, за да могат да минат, и не възрази, когато Клъф се отърка в гърдите й, докато минаваше покрай нея.