Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 2

Не само тринайсетгодишните момичета разбираха това. Баща ми беше един от стотиците доброволци, които кръстосваха мочурищата из високите хълмове и гористите долини около Скардейл, и до ден-днешен помня мрачното му изражение, когато се връщаше вечер след още един ден, прекаран в безплодно търсене.

Следяхме хода на издирването на Алисън Картър по вестниците и всеки ден в училище, в продължение на седмици, някой неминуемо подхващаше темата. Много години по-късно все още можех да задам на Джордж Бенет много въпроси, на които бившият криминален инспектор не бе в състояние да даде отговор.

Разказът ми не се основава единствено на бележките на Джордж Бенет от онова време, нито пък на скорошните му спомени. Докато правех проучвания във връзка с тази книга, посетих няколко пъти Скардейл и околностите, интервюирах много от хората, които бяха играли някаква роля в историята на Алисън Картър, разпитвах ги за впечатленията им, сравнявах различните описания на събитията — така, както те ги бяха преживели. Нямаше да мога да завърша тази книга без помощта на Джанет Картър, Томи Клъф, Питър Грънди, Чарлз Ломас, Кати Ломас и Дон Смарт. Позволих си малко творческа свобода, приписвайки определени мисли, чувства и разговори на някои лица, но тези епизоди се основават на интервютата ми с някои от живите участници в историята, които се съгласиха да ми помогнат в изграждането на достоверна картина на малката селска общност и на отделните личности, от които тя се е състояла.

Разбира се, така и няма да узнаем всичко, случило се през онази ужасна декемврийска нощ на 1963 година. Но за всеки, който поне малко е бил засегнат от историята на живота и смъртта на Алисън Картър, разказът на Джордж Бенет дава вълнуващ поглед върху едно от най-коравосърдечните престъпления от шейсетте години на двайсети век.

Дълго време това престъпление оставаше в сянката на прочутите „Убийства в тресавищата“. Но от това, че Алисън Картър е единствена жертва, съдбата й не става по-малко ужасна. Посланието, скрито в нейната смърт, е актуално и днес. Ако в историята на Алисън Картър има поука, тя е една — че и най-страшната опасност може да се крие зад дружелюбно лице.

Нищо не може да върне Алисън Картър. Но припомнянето на събитията от онези години може да предпази други от подобна съдба. Ако тази книга постигне целта си, и аз, и Джордж Бенет ще изпитаме поне малко удовлетворение.

Катрин Хийткоут Лонгнор, 1998 г.

Книга първа

Пролог

Момичето се сбогуваше с живота си.

Прощаването не беше леко.

Като всички тийнейджъри, и тя винаги бе намирала поводи да се оплаква. Но сега, когато й предстоеше да го загуби, този живот й се струваше безкрайно желан. Едва сега разбираше защо застарелите й роднини се вкопчваха така упорито във всеки скъпоценен миг, дори да бе пронизан от разкъсващи болки. Колкото и лош да бе този живот, алтернативата бе несравнимо по-лоша.