Читать «Мястото на екзекуцията» онлайн - страница 11

Вал Макдърмид

— Какво знаем за него? — попита Лукас.

— Майка му, сестрата на скуайъра, израсна тук, ама сбърка, като налетя на Стан Хокин. Когато се запознали, бил летец в Кралските ВВС, ама не за дълго. Винаги е твърдял, че опрал пешкира вместо някакъв старши офицер, но накратко казано, бил заловен да разпродава военно имущество. Все пак, старият скуайър се зае да му помогне, като го изхвърлиха от войската, и го уреди да продава коли при някакъв свой приятел, някъде на юг. Доколкото е известно, не е бил спипван повторно в злоупотреби, но все пак, вълкът нрава си не мени — затова и семейството по едно време спря да идва тук на гости.

— Ами синът, Филип Хокин? — Джордж се опитваше да ускори хода на повествованието.

Едрият Грънди сви рамене и колата се позаклати.

— Хубав мъж, не отричам. Много го бива да омайва жените и те си падат по него. С мен винаги се е държал свястно, ама все пак не бих му поверил дори да ми подържи кучето, докато пикая.

— Оженил се е за майката на Алисън Картър, така ли?

— Тъкмо това щях да разкажа — заяви Грънди бавно и достолепно. — Когато Хокин дойде някъде от юг, за да встъпи във владение на наследството си, Рут Картър беше вдовица почти от шест години. Вярно, тя лови окото, но не всеки мъж би я приел с чуждо дете. Но той, поне доколкото съм чувал, никога не е създавал проблеми за детето. Започна да ухажва упорито Рут, а и тя като че ли не се съпротивляваше много. Набързо живна, няма спор. Ожениха се само три месеца след пристигането на Хокин. Хубава двойка бяха.

— Скоростно ухажване, а? — попита Джордж. — Хората сигурно са се подразнили — макар че всички в Скардейл са толкова близки помежду си.

Грънди отново сви рамене.

— Не съм чувал нищо подобно — отвърна той.

Джордж разбра веднага, че няма да научи нищо повече. Явно щеше да се наложи първо да спечели доверието на Грънди, преди местният полицай да сподели с него трудно придобитите познания за отношенията между хората тук. Но Джордж не се съмняваше нито за миг, че той знае немалко неща.

— Хайде тогава да тръгваме за Скардейл и да видим какво става — каза той.

Лукас подкара колата през селото.

Стигнаха до знак „Преминаването забранено“ и Лукас зави встрани.

— Подходящ знак — отбеляза сухо Джордж.

— Всеки, на когото му се налага да отиде до Скардейл, така или иначе знае пътя — каза Боб Лукас и се съсредоточи в усилията си да шофира по изровения път, който като че ли постоянно ги връщаше назад с поредица остри завои и стръмни изкачвания и слизания. Светлинните конуси на фаровете едва успяваха да разкъсат мрака по пътя, възпирани от високите странични насипи и неравните каменни стени без спойка на плочите, които се очертаваха в привидно невъзможни ъгли спрямо хоризонта.