Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 78

В същия миг сред пръскащи се стъкла, натрошено дърво и парчета мазилка мустангът влетя в църквата с изгасени фарове и виещ двигател. Клаксонът внезапно изстена, гумите изпукаха, щом подът под тях стана на трески, ала колата се движеше с невиждана мощ все по-навътре, блъскайки се в скамейките. Пейките се наклоняваха, блъскаха се една в друга, натрупваха се една върху друга като огромно цунами, ала мустангът ги разблъскваше като мухи и навлизаше навътре, двигателят ревеше, гумите виеха, клаксонът свиреше.

Джоуи се строполи на пода и прикри глава с ръце, убеден, че ще намери смъртта си в прииждащата вълна. Беше още по-сигурен, че Селест ще умре, или сега — премазана от колата в настъпилия апокалипсис, или по-късно — когато Пи Джей я приковеше към стената или на пода. Беше се провалил, беше заблудил Селест. След лавината от дървени трески и скамейки, след вихрушката от счупено стъкло и хоросан щеше да завали кървав дъжд. Ала над писъка на клаксона, над рева на мотора, над звънтенето на стъкления дъжд и грохота на сриващи се греди се извиси още един звук, който смрази кръвта на Джоуи — шумът от падането на разпятието.

17

Леденият вятър нахлу из руините в църквата, душейки и пръхтейки като глутница кучета.

Джоуи лежеше на пода под купчина изпочупени скамейки и греди и макар че не чувстваше никаква болка, се боеше, че краката му са премазани. Когато най-сетне се осмели да помръдне, усети, че не е нито ранен, нито прикован на място.

Отломките бяха страшно много. Наложи се да пълзи, да се гърчи и да се привежда из руините като плъх из стърготини.

Летви, мазилка и други парчета все още валяха от тавана и разбитата стена, тракайки из развалините. Вятърът виеше из разкъртената пролука като флейта, стенеща зловещата си музика, лишена от мелодия. Но моторът на форда замря. Джоуи успя да изпълзи изпод една огромна купчина греди и се озова пред предните гуми на колата. Едната гума беше спукана, а калникът се беше намачкал около нея като парче хартия.

Под купето зеленикавият антифриз пръскаше като драконова кръв. Радиаторът се бе спукал.

Джоуи се запромъква край мустанга. Мина покрай вратата на шофьора и успя да се изправи сред заобикалящия го безпорядък.

Надяваше се, че ще види брат си мъртъв зад волана, пронизан в гърдите от лоста на кормилото или пък запокитен в предното стъкло от сблъсъка. Вратата на форда обаче бе отворена достатъчно, че човек да падне навън, а Пи Джей го нямаше никъде.

— Селест! — изкрещя Джоуи.

Отговор не последва. Пи Джей сигурно я търсеше.

— Селест!

Замириса му на бензин. Резервоарът се бе пробил.

Натрошените греди, пейките и дребните отломъци се бяха натрупали на високи могили и Джоуи не можеше да разгледа добре църквата.

Изтласка се и се качи върху покрива на форда. Изправи се, обръщайки гръб на зейналата в стената дупка и на шибаната от дъжда нощ.

„Сейнт Томас“ се пълнеше със странна светлина и множество сенки. Някои от лампите по тавана все още светеха, но повечето бяха изпочупени. В дъното на черквата от полилея се сипеха потоци снньо-бели и златисти искри.