Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 37

Въпреки проливния дъжд около църквата се носеше миризмата на сяра, сякаш невиждан звяр, запътил се към Витлеем, бе решил да се отбие и в Коъл Вали.

На фасадата на „Сейнт Томас“ с червен спрей бе изписано и заградено в кръг огромно 13.

Странно, но Джоуи се сети за Юда. Тринайсетият апостол. Предателят на Исус.

Числото на стената показваше просто кога ще дойде ред на църквата да я събарят, ала Джоуи не можеше да се освободи от усещането, че то има и друго значение, макар и не съвсем ясно. Дълбоко в душата си вярваше, че това е знак да се пази от предателство. Предателство от кого или от какво?

До погребението тази сутрин не беше посещавал църковна служба от двайсет години. Досега се смяташе за агностик, дори за атеист, и въпреки това сега всичко, което виждаше, и всичко, което се случваше, придоби религиозно значение за него. Разбира се, тази нощ Джоуи не беше четирийсетгодишен циник и пълен неверник, а младеж на двайсет, който допреди две години все още пееше в църковния хор. Може би странният скок назад във времето го беше върнал към вярата, която имаше през младостта си. Тринайсет. Юда. Предателство. Вместо да прогони тези мисли като суеверия, Джоуи реши да ги вземе насериозно и да бъде по-предпазлив от всякога. Суграшицата все още не бе заледила тротоара и пръснатите малки топченца проскърцваха под обувките им.

Когато стигнаха последното стъпало пред отворените врати, Селест включи фенерчето, което си бе донесла от колата, и лъчът му поне малко разпръсна тъмнината в църквата.

Селест и Джоуи заедно прекрачиха прага. Тя въртеше напред-назад фенера и на проблясъците от светлината му се видя, че никой не ги причаква в преддверието на храма.

Купел от бял мрамор беше поставен край входа на основната зала. Джоуи видя, че в него няма светена вода, но въпреки това прокара пръсти по сухото дъно и се прекръсти.

Придвижваше се в църквата с лоста в ръцете си, за да бъде готов за всичко. Нямаше да се осланя на Божията милост. Селест въртеше фенерчето на всички страни, сякаш бе свикнала често да прави издирвания на маниакални убийци. Въпреки че в „Сейнт Томас“ не бяха отслужвани литургии от пет-шест месеца, Джоуи предположи, че електричеството не е прекъснато. Заради безопасността захранването не бе спряно, понеже на тъмно беше по-трудно да се отстрани каквато и да е опасност. Сега, когато цял град беше унищожен от подземните огньове, нехайните и некомпетентни власти проявяваха завиден ентусиазъм да спазват правилата за безопасност в такива ситуации.

Слабият аромат на тамян, пален при последните служби, едва се долавяше от неприятната миризма на мокро дърво и плесен. Вонята на серните пари също натежаваше във въздуха все повече и повече, докато най-накрая нежният парфюм на вяра и невинност от отминалите литургии се удави в зловонията.

Суграшицата запращаше гръмливи залпове срещу покрива, прозорците и стените и въпреки това църквата беше притихнала като всички останали религиозни храмове, а в тишината се раждаше очакването. Обикновено то се свързваше с ефирната поява на нещо божествено, ала сега бе свързано с криещия се в това свещено място омразен враг.