Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 36

Вляво пред тях се издигаше католическата църква „Сейнт Томас“, в която, както и в църквите на околните малки селища, преди време в събота и неделя свещениците от „Богородични мъки“ изнасяха служби. Сградата не беше просторен храм, а проста дървена постройка с обикновени прозорци без стъклописи.

Лъч от фенерче, шарещ по стъклата на прозорците на „Сейнт Томас“, привлече вниманието на Джоуи. Фенерче. Всеки път, когато лъчът сменеше посоката си, сенките изведнъж нахлуваха като разтревожени духове.

Джоуи зави по улицата и спря пред църквата. Загаси фаровете и изключи мотора. Вратите над стълбището бяха отворени.

— Това е покана — рече Джоуи.

— Мислиш, че той е там вътре?

— Мога да се обзаложа и да спечеля.

В църквата фенерчето угасна.

— Стой тук — нареди Джоуи на Селест.

— Друг път.

— Моля те.

— Не!

— Вътре може да се случи всичко.

— И тук, навън, може да се случи всичко.

Джоуи не можеше да отрича с очевидното.

Когато слезе и заобиколи колата отзад, момичето го последва, нахлупвайки качулката на главата си.

Дъждът се смеси със суграшица както преди двайсет години, когато Джоуи си заминаваше и катастрофира на магистралата. Зрънцата дращеха по форда като противни дълги нокти.

Докато отваряше багажника, Джоуи почти не се съмняваше, че там ще открие мъртвата блондинка. Не беше там.

Той измъкна лоста от отделението, в което прибираше и крика. Беше от чугун и Джоуи усети успокоителната тежест в ръката си. Селест пък видя кутията с инструментите и докато Джоуи претегляше тежестта на металния лост, тя затършува и извади огромна отвертка.

— Е, не е нож, ама поне е нещо.

Джоуи предпочиташе Селест да остане в колата и да заключи вратите. Ако се мернеше някой, тя можеше да натисне клаксона и Джоуи щеше да бъде до нея на секундата.

Ала въпреки че я познаваше едва от час, му беше ясно, че е безсмислено да се опитва да я разубеди да не отива с него. Под нежната и красота явно се криеха голяма сила и издръжливост. Всички колебания на младостта, които сигурно бяха присъщи и за Селест, бяха изчезнали завинаги с новината, че съдбата и е отредила нечовешко изнасилване и смърт… и откриването на извадените човешки очи в буркана беше помогнало. Изведнъж познатият и до сутринта свят се беше превърнал в доста зловещо и опасно място, но Селест се бе нагодила към промяната със завидна смелост.

Джоуи не си направи труда да затваря тихо багажника на колата. Широко отворените врати на църквата ясно показваха, че мъжът, довел го в Коъл Вали, вече го очакваше.

— Не се отдалечавай — рече той на момичето.

— Въобще не се съмнявай - мрачно отвърна Селест и кимна.

В двора на „Сейнт Томас“ имаше двуметрова вентилационна тръба, около която бе вдигната предпазна конструкция. Димни стълбове от подземните огньове се издигаха над върха на тръбата, намалявайки вероятността токсичните пари да избият в сградата на църквата и в близките домове. През последните години, докато всички усилия да се опитоми, или дори да се унищожи подземният ад, се оказваха безрезултатни, из Коъл Вали бяха построени повече от две хиляди подобни вентилационни шахти.