Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 18

Все още треперещ от страх, Джоуи шофира близо два километра, преди да осъзнае колко странно бе реагирал на предложението да получи половин милион долара. Нямаше представа защо падналото сякаш от небето богатство го ужасява, не знаеше защо късметът, който имаше, лесно го убеждаваше, че душата му е в опасност.

В края на краищата, като знаеше как беше живял досега, осъзна, че така или иначе е прокълнат да се продьни в ада, ако адът въобще съществуваше. Джоуи стигна отбивката, край която се срещаха три шосета. Право напред се простираше щатската магистрала — блестяща черна панделка на фона на падналия сумрак. Отляво беше пътят за градчето Коъл Вали.

Онази неделна вечер преди двайсет години, когато пътуваше към колежа, Джоуи беше решил да завие по пътя за Коъл Вали, виещ се през планините, след което се сливаше със стария междущатски път, наричан от местните Блек Холоу, оттам щеше да продължи на запад до магистрала „Пенсилвания“. Винаги избираше този маршрут, защото беше най-кратък.

Но онази вечер по причини, които така и не успяваше да си припомни, подмина пътя за Коъл Вали. Тогава продължи по шосето и заобиколи Блек Холоу и магистралата „Пенсилвания“. Тъкмо по това шосе катастрофира и оттогава нататък всичко се обърка.

Онази нощ Джоуи караше десетгодишния си форд мустанг модел 65, който с помощта на баща си бе спасил и поправил, след като предишният му собственик го бе закарал на гробището за коли. Господи, как обичаше този автомобил. Единственото красиво нещо, което някога бе притежавал, и най-важното — което със собствените си ръце бе върнал към живот.

Припомняйки си мустанга, Джоуи докосна челото си. Белегът беше само три сантиметра дълъг и почти не се забелязваше, но лесно се напипваше. Спомни си ужасяващото поднасяне, завъртането на колата по мокрото шосе, сблъсъка с табелата, пръсването на стъклото. Спомни си кръвта.

Сега седеше край отбивката, втренчил се в пътя за Коъл Вали, и осъзна, че ако поеме по него, както трябваше да направи през онази зловеща нощ преди много време, най-накрая ще му се удаде възможност да промени нещата. Щеше да си върне живота.

Идеята беше странна, може би също като онова суеверие, че нещо няма да го пусне да си замине от Ашървил, ала този път Джоуи не грешеше. Беше прав. Не се съмняваше, че му е даден втори шанс, знаеше, че някаква висша сила се е задействала в октомврийския здрач, знаеше, че разкриването на причината за пропадналия му живот се крие някъде по онова планинско шосе и го знаеше, защото пътят към Коъл Вали беше затворен и разрушен още преди повече от деветнайсет години и все пак сега той го очакваше, също както през онази странна нощ. Шосето беше възстановено като с вълшебна пръчица.