Читать «Непознати пътища» онлайн - страница 12

5

Завърнал се в дома на баща си, Джоуи слезе по тесните стълби от кухнята в мазето. Подмина пещта. Подмина и парното.

Вратата на старата стая на Пи Джей беше увиснала от влагата и времето. Изскърца и заора в прага, щом Джоуи я отвори със сила.

Дъждът блъскаше двата тесни прозореца в горния ъгъл на едната стена. Оскъдната светлина на бурното небе не разпръсна сенките. Джоуи натисна ключа и голата крушка на тавана светна.

Стаичката беше празна. Леглото и другите мебели бяха продадени преди много време, за да се вземе някой и друг долар. През последните две десетилетия, когато Пи Джей се прибираше вкъщи, спеше в стаята на брат си, понеже нямаше опасност той да си дойде и да стане така, че за него да няма постеля.

Прах. Паяжини. В основите на стените се тъмнееха петна от мухъл, приличащи на мастилените разливки, с които правеха психологическите тестове в днешно време.

Единствените доказателства за отдавнашното присъствие на Пи Джей бяха няколко филмови плаката, толкова грозни, че при вида им модерната реклама изглеждаше невероятно напреднала. Бяха закачени на стената с кабърчета и пожълтели с гнусния цвят на гнойта, ъгълчетата им бяха скъсани. Мечтата на Пи Джей в гимназията беше да се махне от Ашървил, да избяга от нищетата н да стане филмов режисьор.

— Обаче имам нужда от тези — бе казал веднъж на Джоуи, сочейки афишите, — за да ми напомнят, че успехът на всяка цена не си струва. В Холивуд човек може да забогатее и да стане известен дори и когато прави тьпанарски, лишени от всякакво творчество боклуци. Ако не успея с качествени, надявам се да имам смелостта да се откажа от мечтата си, вместо да започна да я продавам.

Или провидението не бе дало шанс на Пи Джей да се пробва в Холивуд, или пък той бе загубил интерес към режисурата някъде по пътя. Ирония бе, че той успя да стане известен писател, осъществявайки мечтата на Джоуи, след като брат му сам се отказа от нея.

Критиката обичаше Пи Джей. С помощта на непрекъснатите си разходки из Щатите напред-назад брат му успяваше да твори качествена проза с неподозирана дълбочина.

Джоуи завиждаше на брат си, но не го мразеше. Пи Джей заслужаваше всяка отправена похвала и всеки долар от богатството си и Джоуи се гордееше с него.

Двамата бяха имали наистина силна н много здрава връзка като деца и сега продължаваха да бъдат близки, макар че общуваха най-вече по телефона, когато Пи Джей се обаждаше от Монтана или Кий Уест, или пък от някое малко и прашно градче в Тексас. Виждаха, се през три-четири години, когато пътят на Пи Джей му позволяваше да се отбие без предупреждение при брат си. После той продължаваше вечното си пътешествие.

Никой на този свят не означаваше толкова много за Джоуи както Пи Джей и това нямаше да се промени. Чувствата, които изпитваше към по-големия си брат, бяха сложни и никога нямаше да успее да ги обясни.

Дъждът смазваше поляната пред приземните прозорци на стаичката. Във висините, така далече от хората, сякаш бяха в друг свят, отекваха нови гръмотевици.