Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 40

— Досега — продължи сър Мортимър, — никой от стражите не ми е докладвал това, което очакваме, въпреки че често са били забелязвани платна на хоризонта. Разбира се, пиратите най-вероятно ще дойдат гребейки на галери със свалени платна, но дори и тогава, в ясно време ще ги видим, че наближават и ще имаме възможност да се подготвим. Междувременно вие навярно бихте желали да се присъедините към сър Брайън и мен за една игра на зарове?

— Моля за извинение, сър Мортимър — каза Джим. — Както сър Брайън вероятно ви е казал, аз съм магьосник и при определени обстоятелства магическата ми мощ и способности зависят от въздържанието ми от всякакви забавления, в които е намесен късметът. Между другото, сър Брайън, нося новини и съобщения до теб от лейди Джеронд и моята мила съпруга лейди Анджела, които не бива да забравя да ти предам в подходящ момент. Ако ти и сър Мортимър желаете да играете на зарове, аз с радост ще поседя и ще погледам.

— Разбирам и въпреки това е жалко — кимна сър Мортимър, но на Джим му се стори, че това е съжаление на комарджия-мошеник, чиято поредна жертва се е измъкнала.

— Както и да е — продължи домакинът, — може би ще е по-добре да ви запознаем с това, което сър Брайън и аз обсъждахме преди малко, а именно начина, по който да отбраняваме замъка си, когато пиратите атакуват тук.

— С радост ще чуя плана ви — отвърна Джим.

— Елате! — каза сър Мортимър, отново разгъвайки тялото си до пълната му височина и ги поведе по стълбите към самия връх на кулата, който представляваше каменен кръг, заобиколен от нащърбен парапет. В средата на покрива беше отвора на светлинния кладенец. До бойния парапет, който гледаше към морето, имаше още един отвор, вероятно предназначен за входния проход.

На покрива на кулата имаше пет комина, високи доста над шест фута, а също и огромен, почернял от сажди котел на колела, под който бе разположено песъчливо подвижно огнище. Цялото това съоръжение несъмнено служеше за приготвяне на вряло масло, с което да бъдат полети нападателите.

До котела стоеше някаква хамак, на която бе окачена кръгла плоча с диаметър около четири фута и изработена от метал, подобен на бронз. След като видя един особен ковашки чук, подпрян до рамката, Джим разбра, че устройството явно е голям гонг.

От двете страни на гонга стояха двама мъже, очевидно войници на стража, вперили поглед в морето. Когато и сам погледна натам, Джим видя няколко платна, белеещи се на различно разстояние от замъка, но тъй като стражите не им обръщаха внимание, това явно не бяха приближаващите галери на враговете.

Двамата войници се огледаха, когато сър Мортимър изведе Брайън и Джим на покрива. Сър Мортимър посочи с пръст стълбата, по която току-що се бяха качили и стражите изтичаха надолу по нея, изгубвайки се от поглед.

— Ще научат плановете ми, когато аз реша да им ги съобщя — каза сър Мортимър, снишавайки глас, докато заставаха до парапета, далеч от вентилационната шахта и комините, които биха могли да закрият гледката към морето. — Погледнете оттук и сами преценете какво е положението.