Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 30

Джим стоеше вече цяла седмица на остров Кипър, но все не можеше да намери Брайън. Последният със сигурност бе пристигнал тук, защото мнозина го бяха виждали, а никой не си спомняше да е напускал острова или да е говорил за заминаване. Фактът, че Брайън не можеше да бъде открит никъде, бе изключително странен.

Ако вече бе продължил за Триполи, Джим не трябваше повече да си губи времето тук. От друга страна, ако Брайън все още се намираше тук, Джим трябваше да го открие, за да продължат пътешествието заедно.

Джим изгледа сърдито пейзажа пред себе си. Картината бе безобразно красива и ведра. Средиземно море блестеше в яркосиньо, мекият и топъл вятър духаше в лицето на Джим и носеше миризма на сол, а плажът, въпреки че можеше да бъде подобрен с изсипването на няколко хиляди тона ситен пясък върху малките камъчета, все пак бе достатъчно удобен и приветлив, а повечето камъчета сякаш също плуваха, увлечени от вълните.

Единственото грозно нещо наоколо беше един кафяв помияр, който обикаляше и душеше между близките скали нагоре по плажа. Кучето беше малко и мършаво, с жълто-кафява козина, чийто цвят едва се познаваше под мръсотията и петната. Животинчето беше единственото друго живо същество на плажа, освен Джим, тъй като Хоб изобщо не влизаше в категорията на видимите създания. Самият Джим едва сега обърна бегло внимание на кучето.

Скоро забрави за четириногото и за пореден път се съсредоточи върху морските вълни. Няколко пъти призова на глас Ррнлф. После опита визуализация (но без магическо заклинание за поява), концентрирайки се върху морския дявол, независимо от мястото, където се намираше. До сега призивите на Джим трябваше да са отекнали стотици пъти в големите уши на Ррнлф.

Нито един от опитите не се увенчаваше с успех за сега. Изведнъж Джим чу до себе си тънък и едновременно с това дрезгав глас:

— О, велики, могъщи и милостиви магьоснико! Огромна е мощта и силата ти! Помогни ми в моята страшна неволя и ще бъдеш възнаграден повече, отколкото можеш да си представиш!

Джим наруши концентрацията си видя, че до него стои кучето, което само преди миг душеше недалеч по плажа. Не се учуди, че животинчето говори, въпреки че това беше първото говорещо куче, което Джим срещаше в този магически средновековен свят. Тук някои същества говореха, а други не, и нямаше закономерност или причина, която да определя кой има дар слово и кой не.

До сега никое куче не се бе обръщало към Джим, но един от най-добрите му приятели беше английският вълк Ара, който не само говореше, но и изказваше много ясни и аргументирани становища. Освен това Джим бе общувал и с един вълк от Нортумбрия, когото бе срещнал близо до Шотландската граница. Беше решил, че в този четиринадесети век вълците говорят, а кучетата не. Явно това правило не важеше повсеместно. И все пак бе срещал такива необичайни говорещи създания, че в момента много повече го интересуваше прекъсването на концентрацията му.