Читать «Драконът и джинът» онлайн - страница 29

— Да — отговори Джим.

Всъщност нищо не беше наред. Хоб бе излязъл от торбичката на гърба на Джим, в която обикновено пътуваше и сега се мъдреше на дясното рамо на господаря си. Самият Джим седеше върху една скала на каменистия кипърски бряг, гледаше Средиземно море и чакаше вече пети час.

И търпението, и нетърпението му отдавна се бяха изчерпали. Напълно отчаян седеше на скалата и се взираше в морето, което бе в добро настроение и къдравата морска пяна леко облизваше сиво-сините камъчета, покриващи брега.

Под погледа на Джим вълните прииждаха отново и отново една след друга, разстилаха се по брега и умираха. С малки изключения, движението им беше равномерно и еднообразно, но от време на време някоя вълна се разливаше по-навътре върху плажа. Всеки път, когато се появеше такава по-дълга вълна, Джим очакваше Ррнлф да изплува от водата, но морския дявол не идваше.

Най-дразнещото в случая бе фактът, че досега колкото пъти Джим бе следвал съвета на Ррнлф и го бе призовавал на глас от брега, морският дявол винаги се бе явявал. Веднъж Ррнлф бе казал или по-скоро бе създал впечатлението, че чува призива веднага и може винаги да се яви пред Джим за отрицателно време.

Като типичен представител на своя вид Ррнлф бе висок около тридесет фута, с голяма глава, широки рамене и тяло, стесняващо се към краката. Джим не можеше да проумее как толкова тънки и слаби нозе носят такова едро и масивно туловище. Особено очебийна беше разликата между ръцете и краката на Ррнлф горните му крайници изглеждаха достатъчно големи не само да вдигнат товара, който един булдозер бута пред себе си, но и да повдигнат с един юмрук и самия булдозер.

Ррнлф беше Естествен, тоест умееше инстинктивно да прави някои неща, които можеха да се опишат само като магически, но нямаше съзнателен контрол над магията, подобно на кучето, което върти опашката си, когато е щастливо. Когато морският дявол е в морето, на хиляди фута дълбочина, съвсем спокойно диша вода, а когато излезе на сушата, по същия начин диша въздух. Не знаеше как или защо го прави, просто приемаше дарбата си като даденост.

Въпреки че с обичайните си за хобгоблините размери беше направо миниатюрен в сравнение с който и да е морски дявол, Хоб също се числеше към категорията Естествени. Може да се каже, че Хоб и Ррнлф заемаха двата противоположни края на ръстовата таблица на Естествените.

— Милорд — гласът на Хоб беше тих и плах, — струва ми се, че си тъжен. Може би ще се разсмееш, ако се разходим върху дим. Само трябва да запалиш малък огън.

— Не — отвърна Джим.

След това осъзна, че тонът му е прекалено рязък. Хоб беше много чувствителен.

— Не, Хоб, благодаря ти — каза Джим, този път по-меко, — просто точно сега не ми се ходи никъде.

— Добре, милорд.

Джим отново се загледа във вълните. Ррнлф беше там някъде, под морската повърхност. Може би нещо го бе възпрепятствало да се яви или просто не успяваше да отговори на призива. Или пък му се бе случило нещо лошо? В океана се срещаха съзнания, далеч по-едри от Ррнлф. Например древният дълбоководен кракен6 Гранфер.