Читать «Бараяр» онлайн - страница 198
Лоис Макмастър Бюджолд
ЕПИЛОГ
— По дяволите, Вааген! — задъхано възкликна Корделия. — Изобщо не си ми казвал, че малкият мошеник ще бъде свръхактивен.
Тя се втурна надолу по стълбището, изтича през кухнята и излезе на терасата в края на заплетената като лабиринт каменна къща. Погледът й се плъзна по моравата, сетне по дърветата и накрая се спря на дългото езеро, което блестеше под лятното слънце. Никакво движение.
Облечен в стари униформени панталони и избеляла щампована риза, Арал се появи до къщата, видя я и разпери безпомощно ръце.
— Няма го тук.
— Не е и вътре. Долу или горе, как мислиш? Къде е малката Елена? Обзалагам се, че са заедно. Забраних му да слиза до езерото без някой възрастен, но не зная…
— Със сигурност не е при езерото — каза Арал. — Плуваха цяла сутрин. Изморих се само като ги гледах. За петнайсет минути — засякох времето — той се изкатери и скочи от дока деветнайсет пъти. Умножи това по три часа.
— Тогава е горе — реши Корделия. Те се обърнаха и се затътриха заедно нагоре по хълма по чакълената пътека, от двете страни на която имаше местни, внесени от Земята и екзотични храсти и цветя. — И като си помисля — изхриптя Корделия, — че се молех да настъпи денят, в който ще проходи!
— Сега цялото насъбрано в него за пет години движение се освобождава наведнъж — отвърна Арал. — В известен смисъл това е доказателство, че не се е натрупало разочарование, което да се превърне в отчаяние. Известно време се опасявах, че може да стане и така.
— Да. Забелязал ли си, че след последната операция безкрайното му бърборене секна? Отначало се радвах, но не мислиш ли, че би могъл да онемее? Дори не знаех, че онази хладилна камера може да се разглобява. Ням инженер. Господи!
— Според мен, хм, говорните и техническите наклонности постепенно ще се уравновесят. Ако оцелее.
— Ние възрастните, сме толкова много, а той е един. Трябва да можем да го опазим. Но защо ли имам чувството, че ни превъзхожда числено и ни е обкръжил?
Тя се изкачи на хълма. В плитката долина се виждаха конюшните на Пьотър — половин дузина боядисани в червено дъсчени и каменни сгради, оградени ливади и пасища, засадени, за да засенчат зелените поляни на Земята. Виждаха се коне, но не и деца. Ботари обаче ги бе изпреварил — точно излизаше от една от сградите и влизаше в друга. Ревът му се донесе до тях, приглушен от голямото разстояние: „Лорд Майлс?“
— О, Боже, надявам се, че не е обезпокоил конете на Пьотър — каза Корделия. — Мислиш ли, че опитът за помирение този път ще успее? Само защото Майлс най-после ходи?
— Беше вежлив по време на вечерята снощи — отвърна с надежда Арал.
— Аз бях вежлива по време на вечерята снощи — сви рамене Корделия. — Той едва не ме обвини, че с глад съм направила от сина ти джудже. Какво да направя, когато детето предпочита да си играе с храната, вместо да я яде? Просто не знам как би му подействало едно увеличаване на хормоните на растежа. Вааген е много несигурен по отношение на ефекта им върху чупливостта на костите.
