Читать «Бараяр» онлайн - страница 183

— Ку!

Викът на Дру накара Корделия да отвори очи. Куделка влизаше куцайки в канцеларията на ИмпСи. Мили Боже, той бе отново в униформа, избръснат и силен. Само сивите кръгове около очите му не бяха по правилника.

Срещата на Ку и Дру, забеляза с удоволствие Корделия, не беше ни най-малко военна. Офицерът от щаба прегърна високата мръсна блондинка и двамата си заразменяха приглушени поздрави твърде далеч от правилника, като например миличък, любов моя, слава Богу, в безопасност, скъпа… Хората от ИмпСи се обърнаха встрани, изпитвайки неудобство от изблика на толкова емоции. Корделия им се наслаждаваше. Далеч по-разумен начин да посрещнеш приятел от всички слабоумни отдавания на чест и военни поздрави.

Те се разделиха само за да се огледат по-добре, без да пускат ръцете си.

— Ти успя — сподави смеха си Друшнакови. — Кога дойдохте? Как е лейди Ворпатрил?…

— Пристигнахме само два часа преди вас — каза задъхано Ку, зареждайки се отново с кислород след геройската им целувка. — Лейди Ворпатрил и малкият лорд са в лазарета. Лекарят казва, че тя страда предимно от стрес и изтощение. Беше невероятна. Преживяхме няколко неприятни момента, докато минавахме покрай хората от Службата за сигурност на Вордариан, но не се провалихме. И ти успя! Срещнах Вааген по коридора с репликатора — ти си спасила сина на милорд!

Раменете на Друшнакови се отпуснаха.

— Но загубихме принцеса Карийн.

— Оо! — Той докосна устните й. — Не ми казвай — лорд Воркосиган ми нареди да ви заведа всичките в мига, в който пристигнете. Ще разкажеш първо на него. Сега ще ви заведа. — Той махна с ръка към хората от ИмпСи, сякаш разгонваше мухи — нещо, което Корделия копнееше да направи.

Ботари имаше нужда от помощ, за да се изправи. Корделия вдигна жълтата пластмасова чанта и чак сега забеляза, че тя носи името и рекламния знак на един от най-добрите магазини за женски дрехи в столицата. Каква ирония. „Карнйн най-после ти избяга, копеле.“

— Какво е това? — попита Ку.

— Да, лейтенант — вметна припреният служител от ИмпСи, — моля ви, тя отказа да ни остави да проверим чантата. По правилник не трябва да я пускаме да я внесе в базата.

Корделия отвори чантата и я подаде на Ку. Той надникна вътре и отскочи назад.

— По дяволите!

Мъжът от ИмпСи се втурна напред, но Ку му махна да спре.

— Аз… аз разбирам — преглътна той. — Да, адмирал Воркосиган определено ще иска да види това.

— Лейтенант, а какво да впиша в описа си? — почти изскимтя дежурният от ИмпСи. — Щом я внасят, трябва да я регистрирам.

— Остави го Ку, той просто си пази задника — въздъхна Корделия.

Ку надникна отново и устните му се сгърчиха в крива усмивка.

— Всичко е наред. Впиши я като подарък по случай Зимния панаир за адмирал Воркосиган. От жена му.

— А, Ку. — Дру му подаде сабята. — Запазих ти това. Но загубихме ножницата, съжалявам.

Ку взе оръжието, погледна чантата, направи връзката и го понесе по-внимателно.