Читать «Бараяр» онлайн - страница 181

Както бе инструктирана, Дру беше намерила много обикновен и небиещ на очи стар земеход, макар че имаха достатъчно средства да купят най-луксозната нова кола, която все още можеше да предложи градът. Корделия искаше да запази тези резерви за проверките по пътя.

Но проверките не се оказаха толкова опасни, колкото се бе страхувала. Всъщност на първия пункт нямаше жив човек. Стражите му се бяха изтеглили, навярно, за да се борят с пожара или да охраняват периметъра на резиденцията. Вторият беше задръстен с коли и нетърпеливи шофьори. Проверяващите бяха повърхностни и нервни, разсеяни и полупарализирани от Бог знае какви слухове, донесли се от центъра на града. Една тлъста пачка банкноти, подадена под съвършено фалшивата идентификация на Дру, изчезна в джоба на войника и той им махна да минават, за да отведат нейния болен чичо у дома. Всъщност Ботари изглеждаше наистина болен, свит под едно одеяло, под което бе скрит и репликаторът. На последния пункт за проверка Дру повтори някаква вероятна версия на слуха за смъртта на Вордариан. Разтревоженият войник дезертира от поста си, заменяйки униформата с цивилно палто, и изчезна в една пресечка.

Лъкатушиха по лоши заобиколни пътища целия следобед, за да влязат в неутралната област на Воринис, където престарелият земеход издъхна от счупване на зъбната предавка. Изоставиха го и се прехвърлиха на еднорелсовата железница. Корделия водеше изтощената си дружина, надбягвайки се с часовника в главата си. Към полунощ стигнаха до първото военно съоръжение зад следващата лоялистка граница — склад за припаси. На Дру й трябваха няколко минути спор с офицера на нощната смяна, за да го убеди: 1) да ги идентифицира, 2) да ги пусне вътре и 3) да им позволи да използват военната комуникационна мрежа и да се свържат с базата Танъри, за да поискат транспорт. След което офицерът изведнъж стана много енергичен. Незабавно бе пратена да ги вземе високоскоростна въздушна совалка с опитен пилот.

Приближавайки базата Танъри по зазоряване, Корделия изпита изключително неприятно усещане. Толкова приличаше на първото й пристигане от планините, че имаше чувството, че е впримчена в някакъв капан на времето. Навярно бе умряла и бе попаднала в ада, и бе обречена на безкрайното мъчение да преповтаря събитията от последните три седмици отново и отново вовеки. Тя потрепери.

Друшнакови я наблюдаваше загрижено. Изтощеният Ботари дремеше в пътническата кабина. Двамата служители на Илян от ИмпСи — идентични близнаци с онези на Вордариан, които бяха убили в резиденцията, — мълчаха нервно. Корделия притискаше маточния репликатор в скута си. Пластмасовата чанта беше на пода между краката й. Тя бе неспособна да изпусне чантата от поглед, макар да бе ясно, че Дру би предпочела да я остави в багажното отделение.

Въздушната совалка се приземи плавно и двигателите й постепенно заглъхнаха.

— Искам капитан Вааген. Веднага — каза за пети път Корделия, когато хората на Илян ги заведоха под земята в Службата за сигурност.