Читать «Бараяр» онлайн - страница 150

Корделия и Друшнакови изправиха Куделка и го нагласиха по средата. Първоначалната му отпуснатост, която малко ги бе уплашила, започна да преминава. Той примига и изстена. Главата, вратът и плещите му бяха единствените части, в които нервите не бяха заменени, и Корделия смяташе, че неорганичните им заместители не са увредени.

Гласът на Друшнакови бе напрегнат и тревожен:

— Какво ще правим с него?

— Можем да го изхвърлим на пътя, а той ще се върне и ще ни издаде — отвърна Корделия. — Е, ако го завържем за някое дърво по-навътре, има шанс да не го открият… Но по-добре да го вържем още сега, идва на себе си.

— Мога да се справя с него.

— Знаеш ли, вече достатъчно си се „справяла с него“.

Друшнакови върза ръцете на Куделка с един шал от чантата.

— А може да ни бъде и от полза — замислено каза Корделия.

— Ще ни предаде — намръщи се Друшнакови.

— Може би няма. Не и щом стъпим на вражеска територия. Нали единствената възможност ще е да продължаваме напред.

Куделка престана да мига, проследи някаква невидима звезда и погледът му най-после се фокусира. И двете му зеници бяха с нормален размер и еднакви, забеляза с облекчение Корделия.

— Миледи… Корделия! — изграчи той. Ръцете му се опитваха безуспешно да се освободят от копринения шал. — Това е лудост! Ще попаднете право в лапите на Вордариан. И тогава той ще разполага с две дръжки, с които да манипулира адмирала, вместо само с една. И вие, и Ботари знаете къде е императорът!

— Къде беше — поправи го Корделия. — Преди седмица. Оттогава отдавна са го преместили, сигурна съм. А и Арал доказа способността си да устоява на шантажите на Вордариан, нали? Не го подценавяй.

— Сержант Ботари! — наведе се Куделка към интеркома. Сега предният покрив също сребрееше.

— Да, лейтенант? — отвърна му монотонният бас на Ботари.

— Заповядвам ти да обърнеш тази кола обратно.

Последва кратко мълчание.

— Вече не съм на имперска служба, сър. В пенсия съм.

— Пьотър не те е освободил! Ти си човек на граф Пьотър.

Последва по-продължително мълчание, после се чу:

— Не. Сега съм вярното куче на лейди Воркосиган.

— Полудял си от лекарствата, човече!

Ботари не отговори, но Корделия сякаш видя с очите си хищната му усмивка.

— Хайде, Ку — възкликна тя. — Помогни ми. Ела за късмет. Ела да спасим един живот. Ела просто така.

Друшнакови се надвеси над другото ухо на Куделка, подсмихна се и продължи:

— Погледни нещата и от друга страна, Ку. Кой друг би ти дал шанс да участваш в истинско сражение?

Погледът му се местеше между двете му похитителки. Бръмченето на колата се усили. Стрелнаха се в сгъстяващия се здрач.

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Нелегални зеленчуци. Корделия седеше и замаяно съзерцаваше чувалите с цветно зеле. Скърцащият камион се тътреше по пътя. Южни зеленчуци, които пътуваха към Ворбар Султана по таен маршрут също като самата нея. Беше почти сигурна, че под тази купчина има няколко чувала със същите зелени зелки, с които бе пътувала преди две-три седмици и чиято миграция зависеше от странните икономически потребности на войната.