Читать «Бараяр» онлайн - страница 124

Корделия броеше дните от преврата, откакто всичко се бе преобърнало. Какво ли ставаше там, в по-големия свят? Каква ли бе реакцията на въздушните сили, на планетарните посолства, на завоювания Комар? Дали Комар щеше да се възползва от хаоса, за да се разбунтува или Вордариан също ги бе изненадал? „Арал, какво правиш там?“

Макар и да не задаваше въпроси, Соня непрекъснато носеше отвън дребни местни новини. Войските на Вордариан, квартируващи в резиденцията на Пьотър, щели да се откажат от претърсването на езерного дъно. Хасадар бил обкръжен отвсякъде, но бегълците намирали начин да се измъкнат. Нечии деца, промъкнали се навън, пристигнали да поживеят при роднини наблизо. В езерното имение Воркосиган повечето от семействата на войниците на Пьотър били избягали, с изключение на жената на Вогти и неговата престаряла майка, която била отведена със земеход неизвестно къде.

— И, а, да, много странно — прибави Соня. — Отвели са Карла Хайсопи. Това е безсмислено. Тя е просто вдовица на пенсиониран действителен сержант от службата, каква полза могат да очакват от нея?

Корделия замръзна.

— Взели ли са й бебето?

— Бебе? Доня не каза нищо за бебе. Внучето й ли?

Ботари седеше до прозореца и точеше ножа си с кухненското точило на Соня. Вдигна очи, срещна тревожния поглед на Корделия и стисна зъби, но изражението му остана непроменено. И все пак нещо във фигурата му накара стомахът на Корделия да се стегне на възел. Той наведе отново глава и замахна по-широко и по-силно — ножът изсъска по точилото като тлеещи въглени, залети с вода.

— Може би… Кли ще каже нещо повече, щом се върне — каза с треперещ глас Корделия.

— Вероятно — отвърна със съмнение Соня.

* * *

Най-после, по разписание, на вечерта на седмия ден Кли пристигна, яхнал дорестото си конче. Няколко мига по-късно зад него се появи Естерхази. Беше облечен в горянски дрехи, а конят му беше мършав и с вретеновидни пищяли — обикновен местен кон, а не от едрите, лъскави животни на Пьотър. Те оставиха конете си и влязоха на вечеря.

След като се нахраниха, придърпаха столовете си към каменното огнище и започнаха тихо да разказват на Корделия и Ботари. Грегор седна в краката й.

— Вордариан разшири района на претърсване — започна Естерхази — и граф и лорд Воркосиган решиха, че планините все още са най-доброто скривалище за Грегор. Колкото повече се разпростира обхватът на претърсване, толкова повече ще изтъняват противниковите сили.

— На местно равнище силите на Вордариан все още се лутат из пещерите — вметна Кли. — Вътре има поне двеста души. Но веднага щом се открият един друг, очаквам да се изтеглят. Чух, че са се отказали да ви търсят тук, миледи. Утре, сир — Кли се обърна директно към Грегор, — редник Естерхазн ще ви отведе на ново място, почти същото като това. Известно време ще носите ново име — само наужким. А редник Естерхази ще се преструва, че ви е татко. Смятате ли, че ще се справите с това?

Грегор стисна ризата на Корделия.

— Ще се преструва ли лейди Воркосиган, че ми е мама?

— Ще отведем лейди Воркосиган обратно при лорд Воркосиган, в базата Танъри. — Кли видя тревожния поглед на Грегор и прибави: — Там, където отиваме, има едно пони. И кози. И стопанката може да ви научи да доите козите.