Читать «Бараяр» онлайн - страница 123

На следващия ден от гората се появи дрипаво момче на около десетина години. Яздеше неоседланото доресто конче на Кли. Кли накара Корделия, Грегор и Ботари да се скрият, докато се разплати с момчето с няколко монети. После Соня, възрастната племенница на Кли, му уви някакви сладки и го отпрати. Грегор надзърташе с копнеж иззад завесата на прозореца, докато момчето изчезваше сред дърветата.

— Не смея да отида аз — обясни Кли на Корделия. — Вордариан е пратил сега тук три взвода войници. — От устните му се изплъзна хриплив смях: — Но момчето не знае нищо, освен че старият пощальон е болен и трябва да смени коня си.

— Не са подлагали това момче на разпит с наркотик, нали?

— Ами как иначе?

— Посмели са да сторят това!

Оцапаните с черно устни на Кли се стиснаха съчувствено.

— Ако Вордариан не успее да се добере до Грегор, превратът му най-вероятно е обречен на гибел. И той го знае. В момента няма много неща, които да не посмее да направи. — Той замълча. — Трябва да се радвате, че наркотикът е заместил мъченията, нали?

Мъжът на племенницата на Кли му помогна да оседлае кончето и намести отгоре дисагите. Пощальонът нагласи шапката си и яхна животното.

— Ако не спазя графика си, ще е почти невъзможно генералът да се свърже с мен — обясни той. — Трябва да тръгвам, вече съм закъснял. Ще се върна. Вие с момчето стойте вътре, далеч от чужди погледи, колкото е възможно повече, миледи. — Той обърна коня и скоро потъна сред червено-кафявите шубраци.

За Корделия бе съвсем лесно да последва съвета на Кли. Тя прекара по-голямата част от следващите четири дни в тясното си легло. Мрачната тишина на часовете преминаваше като в мъгла, сякаш отново беше изпаднала в ужасяващата умора след операцията по прехвърлянето на плацентата и почти смъртоносните й усложнения. Разговорите не я развличаха. Горяните бяха лаконични като Ботари. „Страхуват се от разпита с наркотик — помисли си Корделия. — Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко можеш да кажеш.“ Старите очи на Соня я изучаваха любопитно, но жената никога не я попита нещо повече от „Гладна ли сте?“ Корделия дори не разбра как е фамилното й име.

Баня. След първата Корделия не помоли за друга. Старата двойка работи цял следобед, за да донесе и стопли вода за нея и Грегор. Простата им храна изискваше почти също толкова много труд. Тук нямаше самозагряващи се консерви. Технологията бе най-добър приятел на жената. Освен ако не се проявяваше под формата на невроразрушител в ръката на някой точен войник, който те преследва като животно.