Читать «Бараяр» онлайн - страница 11

— На уважение — въздъхна Друшнакови.

— Е, ако хората отдават живота си заради обществото, то би трябвало да ги уважава — каза спокойно Корделия. — Предполагам, че ми липсват моите… моите посестрими офицери. Блестящите жени, специалистките, като многобройните ми приятелки у дома. — Отново онази проблемна думичка — „дом“. — И тук някъде трябва да има блестящи жени, при всичките тези блестящи мъже. Къде ли се крият? — Корделия млъкна, защото внезапно й дойде наум, че Карийн може погрешно да разтълкува думите й като обида към самата нея. Ако добавеше „с изключение на присъстващите“ обаче, гафът щеше да бъде сигурен.

Но дори и да бе разтълкувала думите й но този начин, Карийн запази това за себе си, а Корделия беше избавена от подобни потенциални грешки поради завръщането на Арал и Илян. Всички се сбогуваха любезно и се върнаха в замъка Воркосиган.

* * *

Същата вечер командир Илян се появи в замъка Воркосиган заедно с Друшнакови. Тя стискаше дръжката на огромна чанта и се оглеждате с нескрито любопитство.

— Капитан Негри придава госпожица Друшнакови към съпругата на регента за личната й безопасност — поясни кратко Илян. Арал кимна одобрително.

По-късно Друшнакови подаде на Корделия запечатано писмо върху плътна, кремава хартия. Корделия вдигна въпросително вежди и го разпечата. Почеркът беше дребен и стегнат, а подписът — четлив и без завъртулки.

„С най-добри пожелания — пишеше в писмото. — Тя ще ви бъде от полза. Карийн.“

ВТОРА ГЛАВА

На следната утрин Корделия се събуди и откри, че Воркосиган вече е заминал и че това е първият й ден на Бараяр без подкрепата на постоянните й придружители. Реши да го посвети на пазаруване — това й бе хрумнало вчера, докато наблюдаваше Куделка на спираловидно извитото стълбище. Подозираше, че Друшнакови ще е идеалният местен водач за целта, която си бе наумила.

Тя се облече и излезе да потърси телохранителката си. Не бе трудно да я открие — Друшнакови седеше в преддверието пред спалнята и вдигна глава при появата й. Наистина трябваше да носи униформа. Роклята правеше високото й тяло с прекрасна мускулатура да изглежда тромаво. Корделия се запита дали като съпруга на регента ще получи разрешение да облича служителите си в свои собствени ливреи и по време на закуската обмисляше униформа, която би прилегнала добре на момичето.

— Знаете ли, че сте първата бараярска телохранителка, с която се запознавам. — отбеляза Корделия, след като свърши с яйцето и кафето си, и с някакъв задушен с масло местен булгур, който очевидно бе обичайната закуска на планетата. — Как започнахте тази работа?

— Ами, аз не съм истинска телохранителка, като онези облечени в ливреи мъже…

О, отново магията на униформите!

— …но баща ми и тримата ми братя са в службите. По-скоро съм истински войник, като вас.

Луда по войската, като всички бараярци.

— Нима?

— Навремето спортувах джудо. Но бях прекалено едра, за да се състезавам с жени. Не можех да тренирам истински с никого, а освен това изпълняването на всички кати бе страшно тъпо. Братята ми ме вкарваха тайно със себе си в мъжките групи. И едното доведе до другото. Като ученичка две години бях шампион на Бараяр при жените. После, преди три години, един от хората на капитан Негри дойде при баща ми и му предложи работа за мен. Обучиха ме да боравя с оръжие. Изглежда, че принцесата е молила за телохранителки в продължение на години, но не са можели да намерят жена, която да издържи всички тестове. Въпреки че — усмихна се тя самоиронично — дамата, която уби адмирал Ворутиър, едва ли се нуждае от скромните ми услуги.