Читать «Бараяр» онлайн - страница 13

Към тях се приближи продавачът — тесноок, възстар мъж с лека походка.

— С какво мога да ви бъда полезен, госпожи?

Отношението му бе достатъчно сърдечно. Корделия предполагаше, че тук понякога влизат жени от класата Вор — за да купят подаръци за мъжете или любовниците си. Но със същия тон продавачът можеше да каже и „С какво мога да ви бъда полезен, деца?“ Дали не ги омаловажаваше чрез езика на тялото си? Това нямаше значение.

— Търся бастун със сабя за мъж, висок около метър и осемдесет. — Куделка беше горе-долу толкова — С пружинен механизъм, по възможност.

— Да, госпожо. — Продавачът изчезна и скоро се върна с бастун от светло дърво, украсен със сложна резба.

— Изглежда малко… не знам. — „Безвкусен“. — Как работи?

Продавачът демонстрира пружинния механизъм. Дървената ножница падна, разкривайки дългото тънко острие. Корделия протегна ръка и мъжът й подаде оръжието с явна неохота.

Тя се извърна леко, огледа сабята и я подаде на телохранителката.

— Как ви се струва?

Отначало Друшнакови се поусмихна, но после се намръщи съмнително.

— Не е много добре балансирана. — Тя погледна неуверено продавача.

— Помнете, че работите за мен, не за него. — каза Корделия, определяйки вярно класовото съзнание в действие.

— Според мен тази сабя не е особено добра.

— Тя е отлична даркойска изработка, госпожо — защити се хладно продавачът.

Корделия я взе обратно с усмивка.

— Нека проверим вашата хипотеза.

Тя вдигна ненадейно оръжието за поздрав и нанесе къс удар към стената. Върхът му се заби в дървото, а Корделия наблегна на дръжката. Сабята се счупи. С иронична усмивка тя подаде парчетата на продавача.

— Как сте се задържали в този бизнес, при положение че клиентите ви не остават живи достатъчно дълго, за да пазаруват отново? Навярно „Сийглинг“ не е спечелил репутацията си, като продава подобни играчки. Донесете ми нещо подходящо за истински войник, а не боклуци за сводници.

— Госпожо — каза решително продавачът, — трябва да настоя да заплатите повредената стока.

— Много добре — отвърна му вече сериозно раздразнена Корделия. — Изпратете сметката на съпруга ми, адмирал Арал Воркосиган, замъкът Воркосиган. Можете да му обясните и защо сте се опитали да пробутате на жена му боклук, офицер. — Последното обръщение бе само предположение, основаващо се на възрастта и походката му, но Корделия разбра по очите му, че е познала.

Продавачът се поклони дълбоко.

— Моля за прошка, миледи. Мисля, че имам нещо по-подходящо, ако благоволите да почакате.