Читать «Бараяр» онлайн - страница 10

Корделия почувства, че отговорът е честен.

— Ецар ме закриляше от Сердж, след като забременях — добави тихо Карийн. — Не бях виждала съпруга си повече от година, когато беше убит на Ескобар.

„Може би и аз няма да споменавам повече принц Сердж.“

— Ецар бе могъщ закрилник. Надявам се, че и Арал ще може да се справи — каза Корделия. Дали трябваше да говори за император Ецар вече в минало време? Изглежда, всички останали правеха така.

Карийн се върна отново в действителността и разтърси глава, за да се съсредоточи.

— Желаете ли чай, лейди Воркосиган? — усмихна се тя. После докосна комуникатора, скрит в една скъпоценна игла на рамото й, и даде нареждания на прислужниците. Очевидно личният разговор бе завършил. Сега капитан Нейсмит щеше да се опита да разбере как лейди Воркосиган трябва да пие чай с една принцеса.

Грегор и телохранителката се появиха отново в момента, в който сервираха сметановия сладкиш, и момчето успя да очарова дамите, за да получи втора порция. За третата обаче Карийн решително възрази. Синът на принц Сердж изглеждаше съвсем нормално момче, макар и малко мълчаливо с непознати. Корделия наблюдаваше и него, и Карийн с дълбок интерес. Майчинство. Случваше се на всяка жена. Колко ли трудно можеше да е?

— Харесвате ли новия си дом, лейди Воркосиган? — попита принцесата любезно. Лицата им отново носеха маските си — за пред децата и чужди хора.

Корделия обмисли отговора си.

— Местността на юг, към езерното имение Воркосиган, е просто прелестна. Езерото е чудесно и е по-голямо от който и да е открит воден басейн на цялата колония Бета, а Арал въпреки това го приема като нещо обикновено. Вашата планета е неимоверно красива. — „Вашата планета. Не е ли това и моя планета?“ В мислите на Корделия думата „дом“ все още се свързваше с колонията Бета. Но пък можеше да остане в прегръдките на Воркосиган край езерото цяла вечност. — Столицата е много по-разнообразна, отколкото каквото и да било на колонията Бета. Макар че — стеснително се засмя тя, — изглежда, тук има твърде много войници. Последния път бях обкръжена от толкова много зелени униформи, че сякаш бях в лагер за военнопленници.

— Все още ли ви изглеждаме като врагове? — попита я любопитно принцесата.

— О, престанахте да ми изглеждате така още преди да завърши войната. Просто жертви, заслепени в различна степен.

— Вие сте твърде проницателна, лейди Воркосиган. — Принцесата отпи от чая и се усмихна.

Корделия премига.

— Замъкът Воркосиган прилича на казарма, когато граф Пьотър е там — отбеляза Корделия. — С всичките си облечени в ливреи мъже. Струва ми се, че досега съм мяркала само две прислужници, които се криеха по ъглите, но все още не съм се сблъсквала с нито една от тях. Една бараярска казарма, така си е. Службата ми на Бета беше нещо съвсем различно.

— Системата е смесена — каза Друшнакови. Не издаваше ли този блясък в очите й завист? — На служба се приемат и жени, и мъже.

— Назначават ги след тест за пригодност — съгласи се Корделия. — Стриктно. Разбира се, службите, свързани с повече физическа работа, са предимно за мъжете, но това, изглежда, не се дължи на някакъв особен статус.