Читать «Сватба в небето» онлайн - страница 28

И тук въобще не навлизам във философски изложения. Тези теоретични термини ги заех по-късно. В началото откровението на венчанието и смъртта ми се откри толкова плашещо осезаемо, защото двамата оставахме да лежим като в безсъзнание дълго време, слети дори и тогава, когато телата ни се просваха инертни от онази омая, която не им принадлежеше и която не можехме да задържим — освен в крайното изтощение, в смъртта…

Събудихме се много късно през онази нощ, с усещането, че се завръщаме от някъде много далеч, от някакво друго място. Прегърнахме се изплашени и се вгледахме един в друг, сякаш и двамата бяхме обвързани посредством разкриването на голяма тайна, която не можеше да бъде споделена с други хора. Колко глупави ни се сториха тогава наивните предпазни мерки, които бяхме вземали, за да не научат другите, че се обичаме, че сме любовници! Тайнството, което ни свързваше сега, беше единствената внушаваща страх сила; то беше мистерия, която се случваше в сливането и наистина бе нещо непонятно за останалите хора…

Тя слезе от леглото първа, гола, и след като направи няколко несигурни крачки из стаята, запали лампата и започна да си тананика мелодията, която ти ми припомни тази вечер. Гледах я как ходи и всяко движение на бялото й почти до прозрачност тяло ми се струваше някакво чудо. Как е възможно да съществуват толкова съвършени бедра, толкова крехки и едновременно толкова одухотворени в пъргавината си крака? Дотогава бях виждал тялото й единствено развълнувано, в полусянка. Матовата светлина сега го изчистваше, изпиваше сенките му и оставяше естествения му седефен, миден блясък. Тогава изведнъж се усетих омагьосан от онази простичка и тъжна мелодия.

— Каква е тази мелодия? — попитах.

Илиана се приближи към мен и коленичи до леглото. Лицето й беше размекнато от отнесената й усмивка.