Читать «Да живее крал Кор!» онлайн - страница 2

— Оскъдни данни за обстановката — лениво повтори той. — Това трябва да е. Не са го използвали от… — той вдигна ръка и взе да брои на пръсти. — Поне от четири обаждания насам. А аз, впрочем, съм в полагаем отпуск.

Подобно напомняне нямаше да му помогне, но поне щеше да бъде регистрирано, защото Годард записваше всяка беседа.

Годард вдигна очи и го изгледа безизразно. Когато заговори, в гласа му отекнаха метални нотки, тъкмо колкото да подхранят илюзията за робот.

— Оправдават се с фалшифицирани рапорти.

Трапнъл подскочи като ужилен.

— Не вярвам! — Той се пляска по коляното и от панталона се надигна облаче прах. — Невъзможно е да го признаят.

— Нямаха избор.

Дали наистина в очите на Годард за миг бе припламнало някакво чувство? Би трябвало да му се нрави, че високомерният Челен сектор, който винаги очакваше хората на Годард да оправят батаците, без открито да признава заслугите им, и едва-едва им разрешаваше да съществуват, сега е принуден да отчете собствената си грешка.

Трапнъл започваше да се вълнува. Не бе очаквал чак толкова интересни събития, когато Годард прекъсна заслужения му отдих. Щом Челният сектор си признаваше грешката, значи наистина ставаше напечено.

Годард включи стенния екран и изгъгна:

— Валек.

За Трапнъл името бе непознато, но на екрана се появи изображение. Сякаш гледаха през прозорец към ярко обагрен пейзаж. На преден план се разстилаше град — високи крепостни стени и кули, обкръжени от нивя с не съвсем зелен, а по-скоро златист оттенък. Архитектурата не беше земна.

Добре обучената мисъл на Трапнъл мигновено проучи и прецени гледката.

После градът отстъпи място на нова панорама. Пустинна област. Небето беше като златисто покривало, преливащо към оранжево, земята под него изглеждаше червеникавокафява. Никаква растителност — само тук-там стръмно се извисяваха скалисти хребети и ридове. А на хоризонта тъмнееше планинска верига.

След миг пустинният изглед бе сменен с по-близък план на една от планините. Насред склона изпъкваше висок зъбер, доизваян и разкрасен от човешка ръка с инкрустации от метал и скъпоценни камъни, тъй че цялата канара искреше под жълтото небе.

— Храмът Орм — поясни Годард.

Последваха още кадри, някои от тях заснети в клисурата отвъд зъбера, където тесни проходи криволичеха сред отвесни скали, покрити със стенописи. Докато на екрана се сменяха образ след образ, Годард даваше кратки обяснения.

Накрая Контролерът изключи екрана.

— Положението е следното: днес Валек се намира в сектор нула-шест, но е покрит само с радиоактивни пепелища.

— Ядрена война? Не разбирам. Тия снимки бяха от цивилизация на феодално ниво.

— Показах ти решителния момент — отговори Годард. — Оттам нататък бъдещето е обречено. Не след дълго жреците на Гъсеницата призовали към свещена война — техният оракул изрекъл пророчество, благодарение на което бил победен крал Кор от града, който видя, Ланаскол. Десет години по-късно теокрацията им се разпаднала и тъй бил разчистен пътят за един завоевател от юга. Той сложил начало на историческата линия, която след пет века превърнала Валек в пепелище. Жреците на Гъсеницата не бива да започват тая война… ако има начин да я предотвратим.