Читать «Последна песен» онлайн - страница 15

— Какво си разляла по блузата си? — попита той. — Вир-вода си.

Рони потърси с поглед Блейз. Къде ли беше отишла? И защо?

— Върви си, моля те.

— Не мога. Татко те търси. Иска да те прибере у дома.

— Къде е той?

— Отиде до тоалетната, но всеки момент ще се появи.

— Кажи му, че не си ме видял.

— Пет долара — рече Джона след кратък размисъл.

— Какво?

— Дай ми пет долара и ще забравя, че съм те видял.

— Сериозно ли говориш?

— Времето ти изтича. Вече станаха десет.

Над главата на Джона Рони забеляза как баща й се озърта из тълпата. Сниши се инстинктивно, осъзнала, че няма как да се измъкне незабелязано. Изпепели с поглед брат си — изнудвача, очевидно разбрал не по-зле от нея, че изход няма. Джона беше добро дете и тя го обичаше, уважаваше и умението му да се възползва от случая, но все пак той беше по-малкият й брат. В един съвършен свят би трябвало да е на нейна страна. В този свят? Не, разбира се.

— Мразя те — обяви Рони.

— И аз те мразя. Но няма да падна под десет долара.

— Какво ще кажеш за пет?

— Пропусна възможността. Ала никому няма да издам тайната ти.

Баща им още не ги виждаше, но приближаваше.

— Добре — просъска тя и зарови длан в джоба. Подаде на Джона смачкана банкнота и той набързо я прибра. Рони надникна над рамото му. Баща им вървеше към тях и въртеше глава наляво-надясно. Тя се скри зад близкия павилион. Едва не се блъсна в Блейз, която пушеше цигара, облегната на стената.

— Проблеми с родителското тяло? — сбърчи нос тя.

— Как да се измъкна оттук?

— Ти решаваш — вдигна рамене Блейз. — Но не забравяй, че баща ти знае с какво си облечена.

Час по-късно Рони седеше до Блейз на една от пейките край кея. Все още отегчена, но не чак толкова отчайващо, както допреди малко. Блейз се оказа добър слушател с чувство за хумор. И най-хубавото — обичаше Ню Йорк също като Рони, макар кракът й да не бе стъпвал там. Заразпитва я за Таймс Скуеър, Емпайър Стейт Билдинг и Статуята на свободата — туристическите свърталища, които Рони гледаше да избягва на всяка цена. Първо взе на подбив новата си приятелка, после й описа истинския Ню Йорк — клубовете в Челси, музикалните сцени в Бруклин, уличните търговци в Чайнатаун, където можеш да си купиш пиратски записи, фалшиви чанти „Прада“ и каквото ти душа иска на смешна цена.

Говорейки за любимите места, изпита истински копнеж по дома. Искаше да е там, да е където и да било другаде, само не тук.

— И аз не бих стъпила в този град — съгласи се Блейз. — Честна дума. Отегчително е.

— Откога живееш тук?

— Откакто се помня. Но поне съм облечена добре.

Рони беше купила глупавата тениска с Немо и знаеше, че изглежда нелепо. В магазинчето имаха само от най-големия размер и дрехата стигаше чак до коленете й. Единственият й плюс беше, че с нея успя да се промъкне незабелязано край баща си. Блейз се оказа права.

— Едно момиче ми каза, че Немо е страхотен.