Читать «Л. Рон Хабърд Страх» онлайн - страница 47

Червеношийка, кацнала в клоните на дървото пред прозореца, въртейки глава ту наляво, ту надясно, търсеше отвисоко червеи по земята. От време на време забравяше за червеите и писукаше с неудържимо веселие. Някъде от двора й отговаряха със същите звуци. Въпреки ранния час някой беше включил косачка за трева и нейното странно радостно бръмчене се допълваше от безгрижно фалшиво подсвирване. Другаде някой тръшна задната врата на къща, малко кученце изквича, после явно мярна друго куче и се впусна до самозабрава в свирепи закани. Лоури чуваше Мери да си пее разсеяно на първия етаж, не довършваше и половин куплет от песничка, която му се струваше непозната. От площадката на втория етаж, точно пред вратата на неговата спалня, се чу скърцане на паркет, в звука се съдържаше неясна заплаха.

Дръжката на вратата се завъртя безшумно, открехна се тесен процеп. Пак изскьрца паркет, една от пантите на вратата тихичко протестира. Лоури притвори очи, преструваше се на заспал, видя как вратата се

отвори още малко. Вцепени се.

Лицето на Томи с корона от разрошеиа тъмна коса надничаше през пролуката, пръстенът на Томи просветна върху ръката, натискаща дръжката. Лоури лежеше неподвижно.

Очевидно Томи се увери, че Лоури спи, защото на пръсти прекрачи прага и застана пред леглото. Той постоя така, очите му гледаха от неподвижното лице, като че бе готово да се усмихне ида каже „Добро утро!“, ако Лоури се събуди… а ако не се събуди, тогава…

Очите на Лоури бяха почти затворени, досгатъчно, за да заблудят всеки, но не и да му попречат да вижда Томи. Защо ли, питаше се Лоури, трябва да лежи и да се преструва? Какво необичайно имаше в Томи, за да налага тази предпазливост?

Червеношийката сигурно видя своя червей, изпи-сука и се гмурна надолу към поляната. Домакиня викаше след малкото си момче, припряно добавяше още поръчки към списъка за покупки.

Томи си стоеше и се вглеждаше в Лоури, докато пе се увери, че Лоури още спи, после погледна към вратата, може би за да е сигурен, че Мери още е на долния етаж и беззвучно пристъпи към главата на Лоури.

Лоури изпита моментно желапие да посегне и да сграбчи бялата риза на Томи, ио дремещ досега инстинкт за самозащита се смеси с любопитството и го подтикна да види какло ще стане.

Дланта на Томи мипа плавно над очите па Лоури. И още веднъж. По тялото на Лоури пропълзя безчувственост.

Време беше да се размърда. Ще покаже, че се е събудил и ще поздрави Томи… Но не можеше да се движи. Сякаш беше замръзнал. А Томи се наведе, докато лицата им се доближиха на три пръста разсто-япие. За миг Лоури видя в устата на Томи големи кучешки зъби като на вампир, но преди да се увери в това, зъбите пак изглеждаха нормални.

Томи остана в същата поза повече от минута, накрая се изправи, хладна усмивка изтриваше хубостта от лицето му. Отново прокара ръка над челото на Лоури, кимна спокойно, обърна се и се измъкна на площадката. Вратата бавно се притвори след него.