Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 96

Но ако при нея не им се удаде да се похвалят с какъв да е успех, то другаде бяха успели напълно в пъклените си кроежи. Вече няколко световни учени, които се занимаваха с калмарската проблема, бяха намерили смъртта си. Наистина — при напълно правдоподобни обстоятелства. Най-обикновени злополуки: автомобилни катастрофи, изтървани предмети от строежи, самоотравяния по погрешка, неправилно манипулиране с електрически уреди. Но тъкмо това съвпадение, случайната гибел на десетина учени от една област за няколко дни, беше подозрително и удесеторяваше предпазливостта на Девид Дейвис и на агентите от Интерпол.

Под тяхната закрила отчаяната изследователка завърши най-важните си опити, убедена напълно, че ако държеше да предизвика нужната панзоотия, световно заболяване, сред калмарите, беше длъжна да постигне възможно най-плътна концентрация на болестотворния възбудител в определена среда.

Планът постепенно узряваше в съзнанието й. Трябваше да издебне кракените, които все още си оставаха заклети индивидуалисти, когато са се събрали в голямо множество. А това се случваше единствено при брачния им празник. От многото тайни в живота на тия загадъчни чудовища учените бяха успели да разкрият и тази. Но кога? И къде?

Нямаше съмнение, че „Британия“ случайно бе попаднала сред такова сборище.

За осъществяване задачата на доктор Костова Съветският съюз изпрати в Неапол последния си модел дълбокоморска миниподводница. Едно чудо на техниката, с чиято помощ изобретателката се надяваше да проследи живите си обекти и да ги инфектира с готовата бактериална култура.

На следния ден предстоеше първият опит.

През нощта един пиян кормчия бе блъснал подводницата с рибарския си кораб. И я бе извадил от строя за дълго.

Наистина, той влезе в затвора да излежава няколкогодишна присъда. Осъдени бяха за небрежност и петимата полицаи, натоварени с охраната й. Но с тяхното наказание положението не се променяше. Подводницата трябваше да изчака специалната ремонтна бригада и след това — самия ремонт, който според екипажа нямаше да свърши скоро.

Агентите на авиотръста дебнеха и тозчас нанасяха удара си там, където подушеха най-малкото отпускане.

В същото време цели ескадрили от хеликоптери с пуснати във водата хидрофони подслушваха океаните, с цел да открият дълбоководните миграции на кракените. А електронноизчислителният център по техните данни опитваше да предскаже координатите на вероятното им сборно място.

Ставаше ясно, че поради извършения саботаж щеше да бъде пропуснато времето, когато събраните чудовища можеха да бъдат атакувани.

И тогава „Лойд“ най-великодушно предостави за целта своя научноизследователски подводен апарат, пригоден за дълбоки спускания и снабден с мощно отбранително устройство. При нужда от генераторите, заемащи половината от вместимостта му, по повърхността потичаше ток със свръхвисоко напрежение, годен да умъртви мигновено всяко докоснало го живо същество. А през останалото време около него действуваше електромагнитно поле с честота, която отблъскваше главоногите.