Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 91

И съобщи адреса й.

После на въпросителния й поглед отговори:

— Поставям ви охрана. Вие виждате… Ще се опитат пак…

— Ако е толкова нужно, ще се обърна към полицията.

Той я изгледа съжалително.

— Полицията! Отде да знам дали и там няма техни хора! Аз вярвам само на моите…

И докато не видя тримата си юначаги, които слязоха от една кола и се пръснаха с привидно разсеян вид около къщата, не си тръгна. На прага, подавайки му ръка, доктор Костова пошепна уморено:

— Защо усложнявате нещата? Не виждате ли, че всичко е свършено за мен?

— Виждам! — отвърна той. — Но чуйте и мен! Да се умре е лесно. Няма по-лесно от това. Трудното е да се живее, да се продължи борбата.

Тя въздъхна обезсилена:

— Вече всичко щеше да е приключило… Ако не бяхте вие… Защо го сторихте?

Той се извърна.

— Заради човечеството! Щастлива или нещастна, вие сте му нужна… В тоя момент…

Костова сви устни:

— Ако не аз — други…

— И за още нещо, за отмъщението! Сразите ли кракените, авиотръстът ще фалира. Прекалено много нови инвестиции направи… Пък и самите кракени…

Тя скръсти ръце.

— Отмъщението не лекува…

Дейвис я погледна отново. И тя отново остана смутена от различния израз на лицето му: очите — сиви, пронизващи, сурови, а устата — разкрила белите му зъби в най-добродушната усмивка:

— Пък и за мен… Нима не заслужавам да спечеля и аз?

21

Сър Чарлз не сподели с никого решението си да замине за Неапол и там, в зависимост от условията, да попречи на замисляното изтребване на калмарите, което смяташе сега за преждевременно. Неговата цел, Голямата цел, изискваше те да се навъдят още повече, вследствие на което блокадата на континентите да продължи, та да бъдат изтощени докрай транспортните им възможности. Не можеше непрекъснато да се използуват въздушни мостове за превоз на въглища и жито. Себестойността на стоките се раздуваше неимоверно от скъпия въздушен превоз. Инфлацията вилнееше. Големият разход на петрол заплашваше в скоро време да бъдат изчерпани находищата му.

И не само това. От радиото беше научил, че повечето икономисти предричат незапомнена криза, икономическа катастрофа, от която щяха да се разклатят устоите на световната икономика, а не само на неговата Великобритания, която отсега се задушаваше.

Наистина, човешкият разум опитваше да намери изход и от новото бедствие. Повечето държави се връщаха към най-първобитните похвати на автаркията в безплодни опити да се самозадоволяват чрез немислими преди това мита. Но автаркията не беше лекарство, а само болкоуспокояващ медикамент, който не отстраняваше, а само отлагаше стопанския крах.

Ако моретата останеха затворени още година-две — тъй пророкуваха песимистите — тоя крах щеше да настъпи неизбежно.

И още нещо — намаляването на кислорода. Него вече никаква автаркия не беше в състояние да спре. То засягаше и океана, и континентите.

Ей затова сър Чарлз се смяташе задължен да попречи на българката. За да дочака както стопанския провал на човечеството, така и явилия се едновременно с него кислороден глад за всичко живо.

Тогава той щеше да се яви като спасител не само на Великобритания, тя сега изглеждаше съвсем незначителна за стремежите му, но на цялото човечество — дори нещо повече, на всички съществуващи висши форми на живот върху планетата.