Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 3

Тя отвърна тихо:

— Това, което ви казва мъжът ми, сме обмислили заедно.

И се изправи рязко.

— Да смятаме, мистър, че разговорът ни е привършил. Нямаме право да ви задържаме повече.

След което с решителни крачки се запъти да отвори вратата. Томпсън не си тръгна.

— Един момент! — рече той. — Имам и друго предложение.

И макар че виждаше нетърпеливите им погледи отново седна. И с все тъй присвити очи заговори бавно, спокойно, уверен в себе си:

— Седемдесет и един процента от повърхността на планетата ни е покрита с вода. А ужасяващо наплодилото се човечество е принудено да се смества само върху останалите двадесет и девет процента… Ей това ви предлагам, океана. Океанът е все още ничия земя. Да го завладеем ние, аз и вие. Да основем най-голямата държава на планетата. Да се спасим поне ние от заплашващата човечеството гибел, от ужаса на демографската катастрофа. Да създадем нов човек. В новата среда ще се оформи и нов начин на мислене. Може би по-уравновесен, по-разумен. Нова философия. В това чудно състояние на безтегловност…

— Научна фантастика! — не се стърпя Булгаро.

Томпсън се оживи:

— Никой писател не е в състояние да измисли дори една хилядна от богатството, което създава животът. Както казват, няма нищо по-фантастично от реалността.

Ученият случайно зърна окото му. Само дясното. Лявото продължаваше да се взира напрегнато присвито. А дясното, тъмнокафяво, почти черно, топло и доброжелателно, гореше трескаво. Не беше луд. Само въодушевен. Или пък — добър артист…

— Вие искате държава? — попита ученият. — Като че ли са малко досегашните. И тая държава ще има своя власт, нали? Своя войска? Като че ли са малко сегашните войски…

Булгаро тръсна с досада глава.

Мнимият журналист почти изкрещя:

— Но вие сте луди!

— Не, мистър! Нито ще продаваме, нито пък ние ще се възползуваме от преимуществата на своето откритие.

Елена Костова отново се намеси:

— В записките си Леонардо да Винчи твърди, че е открил начин за пребиваване на всякаква дълбочина, колкото е възможно да се стои без храна. За дишане употребявал някаква смес „алито“. В превод то означава „дъх“. Само че не ни е оставил рецептата си. И бърза да обясни защо: „По причина на злата човешка природа, която би извършвала убийства, разрушавайки корабите от дъното и потопявайки ги заедно с хората“.

Тя разпери ръце. Върху лакираните й нокти нямаше нито драскотина, нито следа от уморителната работа в лабораторията.

— Ясно ли ви е, мистър?

Томпсън вдигна глава.

— Това окончателно ли е?

Доктор Костова отвърна раздразнено:

— Какво повече ви е нужно!

И му отвори вратата.

Чарлз Томпсън излезе с неочаквано самообладание след подобно изгонване. Само на прага се обърна, за да подметне:

— Ние пак ще се срещнем!

— С удоволствие! — отвърна Булгаро. — Но нека бъде по друг повод!

Внезапно той усети някакво неприятно, смущаващо недоумение. Отвореното око на госта го стрелкаше вторачено, с нескрита заплаха, само че тоя път светло, стоманеносиво зло око. Нима ирисите могат да променят цвета си?