Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 6

Ето, той чу, все едно видя с очите си източващата се под него върволица от средно големи калмари. От долитащата глъчка, от опипващите мрака ултразвуци кашалотът разбираше, че там вече пируваха самките с децата си.

В мрака просветваха зелени отблясъци. Без да ги види, със своето ухо той ги бе открил отдалеч — наоколо кръжаха акули, опитвайки да отмъкнат някоя трошица от китовото пиршество.

Обгърнала го бе черната нощ, сред която прелитаха, както падащите звезди разсичат августовския небосвод, хиляди, милиони огнени искри: ноктилуки, медузки, скариди, калмарчета и рибки, втурнали се едни срещу други в непрестанната си и безпощадна борба за оцеляване. В морската бездна няма растения, с които някои биха могли да се хранят. Тук повечето са хищници — един свят на взаимоизяждащи се убийци.

Звуковото му око улови един калмар. За разлика от гигантските си събратя по-дребните главоноги не нападат, а бързат да избягат. Скоростта им е достатъчна да се отскубнат от всяко преследване. И ако не е ултразвуковото му оръжие, никой кашалот не би могъл да се нахрани.

Четириногия отправи в мрака своя концентриран, уплътнен ултразвуков лъч, изстреля го с цялата си мощ, като невидим юмрук върху набелязаната жертва. Зашеметен, калмарът се завъртя на място. В последния миг, в предчувствие на връхлитащата заплаха, послушен на милионгодишния опит, унаследен от прадедите, той изблъвна чернилния си облак, в случая, съвсем излишен, и опита да отскочи встрани. Ала късно. Кашалотът вече връхлетя и дори без да го захапва с челюсти, само с едно смукване на водата го нагълта.

После ехолокаторът му откри втора жертва, ударът на ултразвука зашемети и нея, а ненаситната уста отново я погълна… Трета жертва… Четвърта…

Размахал могъщата си опашка. Четириногия продължи да, се носи с главата надолу в черната бездна сред рояци пръскащи се искри, усещайки как тегнещите отгоре водни маси притисват по-силно дробовете му, смазват ги с непоносимата си тежест.

Тогава чу отсечените удари на някаква помпа. По силата на звука разбра кого ще срещне. И звуковиждащото му устройство хвана образа на чудовищен калмар, три пъти по-дълъг от самия него, който се носеше със светкавична бързина насреща му, тласкан от живия си реактивен двигател.

Той не изчака врага. От дългия си ловен опит бе научил и това — в недостижимите за него океански падини живеят колосални свръхкалмари, които случайно са успели да се опазят, докато са били по-малки на ръст, от нападенията на кашалотите и да достигнат големината, когато никой морски хищник вече не представлява заплаха за тях. Те самите със своята сила и дързост се оказват единствени победители на кашалотите в океана. Истински убийци на китове, за щастие отделни единици, ревниво охраняващи мрачното си и зловещо царство като неоспорими властелини, от които всеки разсъдлив кит е длъжен да се пази.