Читать «Светещата гибел» онлайн - страница 2

— С тяхна помощ вие целите да създадете и у човека подобна на китовете способност, така ли?

Изправен до прозореца, гърбом, доктор Булгаро подметна:

— Не допускам, че не сте следили информациите…

— Следя ги — отвърна журналистът. — Но от тях не личи как постигате тоя механизъм при човека. И достатъчен ли е той да го направи, както казахте, съвсем независим от атмосферата? Ей това очаквам да ми обясните…

Доктор Булгаро мълчеше, все едно, че не го е чул.

Посетителят повтори настойчиво:

— От това се интересува читателят. Той иска да знае…

Булгаро се обърна към прозореца отново. Мълчеше и жена му.

Томпсън сложи ръка върху рамото му.

— Вие не сте наивник, докторе. Затова се надявам да се разберем. Преди това искате да патентовате откритието си, нали? За да го продадете по-скъпо…

— Нищо не разбирате! — обърна се рязко Булгаро. — Нито ще го патентовам, нито ще го продавам. Когато му дойде времето, ще го публикувам. И то посредством Организацията на обединените нации…

— Що за идея! — не се стърпя Томпсън. Давате ли си сметка какво бихте загубили?

— Давам си.

— Но това е лудост! Знаете ли какво струва откритието ви?

— Че кой ще го знае по-добре от мен?

Журналистът се отпусна в креслото, направил се, че не забелязва нетърпеливото поглежда не на Булгаро към часовника. Изведнъж се бе променил. Угодливо — нахалната усмивка на професионалния репортьор бе изчезнала, сменена от някакъв нов израз — дързък, самонадеян, високомерен.

— Нека да открием картите! — рече той. — А може би вече сте се досетили. Не съм никакъв журналист, който при интервюто пълни бележника си с празни брътвежи. Идвам с най-сериозни предложения.

Булгаро го посрещна в упор:

— От името на кой оръжеен концерн?

Вече няколко подобни господа го бяха посещавали, бяха му предлагали зашеметяващи цифри, но той бе устоявал на съблазните. И на заплахите им.

Томпсън отговори бавно, с достойнство:

— От свое собствено име. Ще ви заплатя каквото предложите, само и само да се сдобия с откритието ви. Кажете цената!

И извади чековата си книжка.

Ученият не отговори направо:

— Не се интересувам за цената, а за предназначението. На мене ми е ясно защо го искат фабрикантите на оръжия, защо ме дебнат разните разузнавания. За да го насочат към смъртта и разрушението. Свободно плуващият боец практически ще бъде неуязвим от повърхността. И безнаказано ще върши всякакви бойни операции… Но вие? Защо е нужно на вас?

Без да отговори, Томпсън приготви писалката си:

— Един милион?

И погледна да види въздействието от предложението си. Погледна първо към жената. Знаеше, жените имат повече практически усет.

— Защо ви е нужно? — натърти Булгаро.

— Два милиона?

Ученият поклати глава:

— Не си прахосвайте напразно убедителността, мистър. Няма сума, която ще ме накара да изменя решението си. Пък и не зависи изключително от мен. Аз съм само ръководител на научен колектив.

Без да изчака това му изявление, Томпсън се обърна към доктор Костова:

— Синьора Булгаро, обяснете на съпруга си какво значат два милиона долара, не лирети, за едно младо семейство!