Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 8

— Сейди! — подкани Картър. — Нещо?

— Още не знам — промърморих аз. — Дай ми малко време.

Дразнех се, че този книжен плъх, брат ми, е спец по бойните магии, а от мен се очаква да разчитам безпогрешно същите тези магии. Едва ме свърташе да чета списания, камо ли някакви допотопни свитъци.

„Няма да спасиш свитъка, кукло — беше ме предупредило лицето от стената. — А и да го спасиш, няма никога да го разчетеш. Трябва ти помощта ми.“

— Налага се да го вземем с нас — реших аз. — Сигурна съм, че ще успея да го разчета с малко повече…

Сградата се разтресе. Хуфу се разпищя и скочи в обятията на златния песоглавец. Пингвините на Феликс тръгнаха да обикалят трескаво с клатушкаща се походка.

— Прозвуча като… — Дж. Д. Грисъм пребледня като платно. — Като взрив отвън. Празненството!

— Това е диверсия — предупреди Картър. — Апоп се опитва да отклони вниманието ни от свитъка.

— Нападат приятелите ми — рече задавено Грисъм. — Жена ми.

— Вървете! — подканих. Погледнах многозначително брат си. — Ще се справим със свитъка. Жената на Дж. Д. Грисъм е в опасност!

Мъжът ме хвана за ръцете.

— Вземете свитъка. Успех.

Той излезе тичешком от залата.

Аз се обърнах отново към експоната.

— Можеш ли да отвориш витрината, Уолт? Трябва час по-скоро да извадим това тук…

Помещението се огласи от злобен кикот. Около нас екна присмехулен плътен глас, гърлен като ядрен взрив.

— Не съм на същото мнение, Сейди Кейн.

Изпитах чувството, че кожата ми се е превърнала в ронлив папирус. Спомних си гласа. Спомних си какво е да си само на хвърлей от Хаоса, когато кръвта ти сякаш става на огън и ДНК-то ти се разпада.

— Смятам да ви унищожа със стражите на Маат — заяви Апоп. — Да, ще бъде забавно.

Двата криосфинкса от обсидиан при вратата се обърнаха. Препречиха изхода, като застанаха един до друг. От ноздрите им излизаха къдрави пламъци.

Те казаха едновременно с гласа на Апоп:

— Никой не си е тръгнал жив оттук. Сбогом, Сейди Кейн.

2. Как си поговорих с Хаоса

Сейди

Ще се изненадате ли, ако научите, че от тук нататък нещата потръгнаха зле?

Едва ли.

Първите жертви, които дадохме, бяха пингвините на Феликс. Криосфинксовете блъвнаха огън към клетите птици, които се стопиха и се превърнаха в локвички вода.

— Не! — извика Феликс.

Помещението се разтресе, този път много по-силно.

Хуфу изпищя и се метна върху главата на Картър, при което го повали на пода. При други обстоятелства щеше да бъде смешно, аз обаче си дадох сметка, че той току-що е спасил живота на брат ми.

Подът там, където той бе стоял, се разпадна и мраморните плочи станаха на пепел, сякаш бяха натрошени с пневматичен чук. Мястото на разрушението запълзя като змия из залата: унищожаваше всичко по пътя си, всмукваше в земята експонатите, а после ги плюеше на парчета. Да… именно, запълзя като змия. Загъна се право към стената в дъното и книгата „Как да се разгроми Апоп“.