Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 10

„Спаси го“, подкани глас вътре в мен, вероятно подсъзнанието ми или може би Изида — богинята, моя покровителка. Толкова често споделяхме мислите си, че вече ми беше трудно да съм сигурна.

Сетих се какво ми е казало лицето от стената: „Вземи златното ковчеже. То ще ти подскаже какво да правите от тук нататък.“

— Ковчежето! — креснах. — Спрете Апоп!

Приятелите ми ме зяпнаха. Сградата се разтресе от поредния взрив някъде навън. От тавана заваляха парчета гипсова мазилка.

— Тези хлапетии ли намерихте да пратите срещу мен? — попита Апоп чрез shabti от слонова кост в най-близката витрина — моряче на мъничка лодка. — Уолт Стоун… ти си най-големият късметлия. И да доживееш до сутринта, болестта ти ще те погуби преди великата ми победа. Няма да ти се налага да гледаш унищожението на света.

Уолт залитна. Изведнъж се оказа, че аз крепя него. Обгорените ръце ме боляха толкова силно, че едва се сдържах да не повърна.

Разрушителната линия се беше устремила към златното ковчеже. Алиса насочи жезъла и кресна заповед.

За миг подът застина и отново се превърна в гладък плътен син камък. Сетне се появиха нови пукнатини и Хаосът си запроправя мощно път напред.

— Смела ми Алиса — подхвана Змеят, — земята, която обичаш, ще се разпадне и ще се превърне в Хаос. Няма да има къде да стъпиш.

Жезълът на Алиса лумна. Тя се разпищя и го метна встрани.

— Престани! — кресна Феликс.

Счупи с жезъла си витрината и унищожи мъничкото моряче заедно с още десетина shabti.

Гласът на Апоп просто се премести в нефритов амулет с изображение на Изида върху един манекен наблизо.

— О, малък Феликс. Намирам те за забавен. Дали да не те взема за домашен любимец като онези смешни птици, които обичаш? Колко ли ще издържиш, преди да си изгубиш разсъдъка?

Феликс хвърли вълшебната пръчка и събори манекена.

Следата на Хаоса, която помиташе всичко по пътя си, вече бе преполовила разстоянието до ковчежето.

— Иска да вземе онова сандъче там! — успях да кажа аз. — Спасете го!

Признавам си, това не бе от най-вдъхновяващите бойни призиви, но Картър, изглежда, ме разбра. Скочи пред настъпващия Хаос и заби меча в пода. Острието потъна в мраморната плоча като в сладолед. От двете страни плъзнаха сини магически черти — версията на Картър за силово поле. Разрушителната линия се блъсна в преградата и спря.

— Клетият Картър Кейн — екна гласът на Змея, който сега се чуваше отвсякъде и скачаше от експонат на експонат, а те се пръсваха от силата на Хаоса. — Обречен си като водач. Ще рухне всичко, което се опита да съградиш.

Синята отбранителна черта на Картър затрепка. Ако не му помогнех бързо…

— Апоп! — провикнах се. — Какво още чакаш и не ме унищожиш? Направи го сега, дебела гърмяща змия!

Помещението се огласи от съсък. Сигурно трябва да спомена, че сред многото ми дарби е и да вбесявам хората. Явно действаше и на змиите.