Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 190
Рик Риърдън
Имах чувството, че знам кого има предвид.
Тя докосна призрачния медальон около врата си — символа
— Ако имаш нужда от мен — рече мама, — използвай амулета. Той ще ме повика точно както амулетът
— Щеше да ми свърши работа, ако го знаех по-рано.
— Преди връзката ни не беше достатъчно силна. Сега… мисля, че е. — Тя ме целуна по челото, въпреки че аз го усетих като лек прохладен ветрец. — Гордея се с теб, Сейди. Целият живот е пред теб. Възползвай се максимално от него!
Същата вечер на терасата в Бруклинската къща се отвори портал от извил се на вихрушка пясък — точно както беше обещала майка ми.
— Това е за нас — казах и станах от масата за вечеря. — Идвай, скъпи ми братко.
След като минахме през портала, се озовахме на плажа при Огненото езеро. Чакаше ни Баст, която подмяташе от ръка на ръка кълбо прежда. Чисто черното й трико съответстваше на косата. Котешките й очи танцуваха в червената светлина на вълните.
— Чакат ви — посочи тя стълбата в Дома за отдих. — Ще поговорим, след като се върнете.
Не се налагаше да питам защо няма да дойде и тя. Долових тъгата в гласа й. Те двете с Таурт не се бяха разбирали никога — заради Бес. Баст очевидно искаше да даде на богинята хипопотамка простор на действие. Но освен това се запитах дали старата ми приятелка не е започнала да проумява, че е изпуснала добър мъж.
Целунах я по бузата. После двамата с Картър се качихме по стълбата.
В старческия дом цареше празнична обстановка. Бюрото на медицинската сестра беше украсено с току-що откъснати цветя. Богинята жаба Хекет вървеше с главата надолу по тавана и окачваше весели гирлянди, а няколко възрастни богове с глави като на кучета танцуваха и пееха „Хоки Поки“ — много бавна версия, която въпреки това бе възхитителна. „Ти ми пускаш проходилката, аз пък ти изключвам системата“, и така нататък. Грохналата богиня с лъвска глава Мехит танцуваше бавно с висок бог. Беше положила глава върху рамото му и мъркаше шумно.
— Картър, виж, виж — казах аз. — Това не е ли…
— Онурис! — отговори Таурт, която заситни зад бюрото. — Съпругът на Мехит. Не е ли прекрасно? Бяхме сигурни, че се е стопил преди цяла вечност, но когато Бес призова старите богове на война, от един килер излезе не друг, а Онурис. Появиха се и много други. Нали разбирате, най-после имаше нужда от тях. Войната им даде причина да съществуват. — Богинята хипопотамка ни притисна въодушевено в обятията си. — О, скъпи! Само погледнете колко щастливи са всички! Вие им вдъхнахте нов живот.
— Не виждам толкова много, както преди — отбеляза Картър.
— Някои се върнаха на небето — обясни Таурт. — Или се пръснаха по старите си храмове и дворци. А скъпият ви баща Озирис отведе, разбира се, боговете съдии обратно в тронната зала.
След като видях колко щастливи са старите богове, ми се стопли сърцето, но пак усетих как леко ме жегва тревога.
— Така ли ще си останат? В смисъл нали няма да се стопят?
Таурт разпери къси дебели ръце.
