Читать «Сянката на змея» онлайн - страница 189

— Да не се държа лошо ли? — за малко да прихна аз. — Та аз дори не знам къде е. И в него се е вселил бог… когото…

— Когото ти също харесваш — довърши вместо мен мама. — Да, объркващо е. Но сега те всъщност са един човек. Анубис има много общи неща с Уолт. И двамата не са имали истински живот, който да очакват. А сега заедно вече са го получили.

— Искаш да кажеш, че… — Ужасното парене под лъжичката ме поотпусна — съвсем малко. — Искаш да кажеш, че ще го видя отново ли? И че той не е пратен в заточение или каквито там небивалици разказват боговете?

— Ще го видиш — потвърди майка ми. — Уолт и Анубис са неделими, вместени са в едно смъртно тяло и затова могат да ходят по земята, както навремето древноегипетските богове царе. Добри младежи са. И двамата са притеснителни, чувстват се доста неловко в света на простосмъртните и се плашат как ще се отнесат към тях хората. Освен това и двамата изпитват едно и също към теб.

Сигурно се бях изчервила ужасно. Картър ме изгледа от подиума, безспорно се питаше какво се е случило. Не се решавах да срещна погледа му. Той умееше да познава по лицето ми как се чувствам.

— Ужасно трудно е — оплаках се аз.

Майка ми се засмя тихо.

— Да, трудно е. Но ако това те утешава… когато имаш отношения с който и да е мъж, сякаш общуваш с няколко души наведнъж.

Погледнах нагоре към баща си, който се преобразяваше ту в доктор Джулиъс Кейн, ту в Озирис, синия като смърф бог на Подземния свят.

— Разбрах какво ми казваш — рекох аз. — Но къде е Анубис? Уолт де. Уф! Пак се почна.

— Ще го видиш скоро — обеща мама. — Исках да бъдеш готова.

Съзнанието ми каза: „Ужасно объркващо е, ужасно нечестно. Не мога да се справя с такава връзка.“

Но сърцето ми възрази: „Млъквай! Да, можеш!“.

— Благодаря, мамо — рекох и очевидно се провалях с гръм и трясък в опитите да изглеждам спокойна и хладнокръвна. — Тази история с боговете, които се оттеглят. Това означава ли, че няма да ви виждаме вас с татко толкова често?

— Вероятно — призна тя. — Но ти знаеш какво да правиш. Преподавай и занапред пътя на боговете. Върни Дома на живота към предишната му слава. Вие с Картър и Еймъс ще направите египетската магия по-силна отвсякога. И това е добре… защото предизвикателствата пред вас не са приключили.

— Сетне ли? — опитах се да налучкам.

— Да, той — каза мама. — Но има и други предизвикателства. Още не съм загубила напълно пророческата си дарба — дори сега, в смъртта. Получавам смътни видения с други богове и магия на противници.

Това вече не ми звучеше добре.

— В смисъл? — попитах аз. — Какви други богове?

— Не знам, Сейди. Но Египет винаги е бил изправен пред външни предизвикателства: магьосници, дори богове от другаде. Просто бъди нащрек.

— Страхотно — промърморих. — Предпочитам да си говорим за момчета.

Майка ми се засмя.

— След като се върнеш в света на простосмъртните, ще има още един портал. Оглеждай се довечера. Едни твои стари приятели искат да си поговорите.