Читать «Тих нашепващ глас» онлайн - страница 4

— За съжаление, мистър Беримън замина със семейството си за цял ден, сър.

— Слушайте, необходимо ми е да се свържа с него. Името ми е Робъртсън.

— Да, разбира се, сър. Ще предам на мистър Беримън, че сте го търсили.

— Не това! Довечера заминавам — отлитам за Америка и трябва да се свържа с него преди да замина. Как мислите, той кога ще се върне?

— Доста късно, сър. Предполагам, към десет-единадесет часа.

Робъртсън тревожно се размърда. По това време той щеше да лети над Атлантическия океан. Отношенията му с Беримън не допускаха директиви за купуване или продаване на акции да се предават чрез трето лице — или лично указание от Робъртсън, или посредникът няма да си мръдне пръста.

— Добре — каза най-сетне Робъртсън. — Ако случайно се върне до осем часа, нека позвъни на мистър Робъртсън. Телефона той знае. След осем няма смисъл.

В краен случай би свършило работа и писмо с куриер, но на Британските острови не е прието да се изпращат писма с куриер. А жалко, при отварянето на борсата Беримън щеше да знае, че е длъжен да продава. Впрочем, Робъртсън предпочиташе да поговори с посредника си лично. Работата трябваше да се свърши умно, иначе курсът рязко ще спадне преди да бъдат реализирани всички акции на Робъртсън. В Беримън той има пълно доверие, но това мероприятие изисква по-особени грижи.

Робъртсън никак не се удиви, когато чу нашепващия съвет на невидимия настойник:

„В такъв случай отложи заминаването си. Остани в Лондон до утре. Един ден не е от значение.“

— Ти, собствено, кой си?

Отговор не последва. Робъртсън впери очи в кутийката, която стоеше мирно на полицата над камината и нервно сплете пръсти. Гласът и златната криза в навечерието на завръщането му в Америка. Какво пък, никой няма да каже, че Брус Робъртсън е проявил недостатъчна гъвкавост.

Той позвъни в билетната каса и отмени поръчката си за рейса в девет часа. След дълги разправии му запазиха място за самолета, който отлиташе на другия ден по обед. Робъртсън ще успее да се свърже с Беримън и ще проследи пласирането на златните акции. А друго и не е нужно.

Сега, когато у Робъртсън се появи свободно време, той набързо изяде обеда си и тръгна да поскита най-сетне по Пикадили Съркъс. Разхожда се из Лондон почти целия следобед, вечеря в индийския ресторант на Риджънт-стрийт и се върна късно в хотела. На сутринта се събуди в десет часа.

Щом се събуди, веднага позвъни на Беримън в кантората и дванадесет минути му дава най-подробни инструкции. След като свърши тази работа, Робъртсън позвъни в бюрото за услуги при хотела и помоли да му поръчат такси така, че да успее да пристигне на Лондонското летище за рейса в дванадесет часа. Куфара си бе наредил още снощи, така че сега нямаше какво да прави — само да закуси и да чака до обед. Отвън пред вратата, както обикновено, лежаха сутрешните вестници. Робъртсън ги внесе в стаята и ги остави върху леглото, като смяташе да ги прегледа, когато се върне от ресторанта.

Очите му попаднаха на набраното с най-едър шрифт заглавие горе на първата страница на „Дейли телеграф“: