Читать «Тих нашепващ глас» онлайн - страница 5
Робърт Силвърбърг
Лондон. 19 август. Снощи загинаха деветдесетте и девет пътника и единадесетте члена на екипажа на трансатлантическия реактивен лайнер: той експлодирал и паднал в океана един час след излитането си от Лондонското летище. От самолета, който е летял за Ню Йорк, съобщили за неизправност на мотора, когато самолетът се намирал над океана, в 10.08 лондонско време и почти веднага след това радиовръзката се прекъснала…
Брус Робъртсън се отпусна без сили в креслото и цели двадесет минути тъпо разглежда ноктите на ръцете си. После дойде на себе си само, колкото да прочете отново съобщението. Да, това е неговият самолет и той щеше да лети с този рейс, ако не беше решението му да остане в Лондон още един ден, за да продаде златните акции. А кой го посъветва?…
Робъртсън сграбчи кутийката и впи в нея очи. Обикновена метална кутийка, плоска, с особен монограм… Но откакто му попадна той чува гласове и тези гласове спасиха живота му.
Той тръсна глава. Та това е просто все същата система от интуитивни догадки, която му бе донесла богатство и слава! Озарение — да продаде акциите. Озарение — да остане в Лондон още една нощ. Гласовете нямат нищо общо с това, вяло си повтаряше той. Но тъй или иначе, след час, когато дойде време да освободи стаята, той сложи странната кутийка в джоба си.
На Лондонското летище, когато Робъртсън пристигна там към единадесет и половина, имаше оглушителна врява. Всички приказваха само за вчерашната катастрофа.
Без да пророни дума, Робъртсън проследи как предават вещите му в багажното бюро. Показа документите си, заплати десет шилинга такса за излизане от страната и се качи в самолета.
Както Робъртсън и очакваше, рейсът мина без особени вълнения. Полетът продължи осем часа; щедро гощаваха Робъртсън, пътника от първа класа, с шампанско, черен хайвер и прочее деликатеси.
На летището пристигнаха в три часа след пладне нюйоркско време. Робъртсън мина митническия преглед без неприятности (цялата му контрабанда щеше да пристигне по други по-малко явни канали) и към три и половина се бе разположил в богато обзаведения си шестстаен апартамент в Манхатън, който гледаше към Ист-Ривър.
Той не беше суеверен, но през последните часове на живота му в Лондон малката плоска кутийка бе станала за него талисман, който му носеше щастие, и — по причини, които дори сам не съзнаваше, няколко дни подред слагаше кутийката в джоба си, когато излизаше от къщи.
На другия ден след завръщането му дойде известие от Лондон: Професор Лоран действително направил сензационно откритие, което даваше възможност евтино да се извлича злато от водата. На Лондонската борса цените на златните акции стремително паднали. Робъртсън бе продал своите тъкмо навреме.
На следващия ден някакво предчувствие и познатият шепот посъветваха Робъртсън да стои по-далеч от „Джакомо“ — първокласния ресторант в центъра на града, където искаше да се отбие. Робъртсън бе вече влязъл в салона. Но той се бе научил да уважава предчувствията. Усмихна се примирително на управителя, тръгна обратно към изхода и вечеря във френския ресторант отсреща. В последствие узна, че тази вечер осемдесет посетители на „Джакомо“ се отровили от някакъв недоброкачествен рибен сос.
